КРАДЕЦЪТ НА КНИГИ - Маркъс Зюсак

Разказвачи на книги

Виктория Филипова | 2019-07-22


За Втората световна война са написани много книги и са заснети  също толкова много филми.

Питали  ли сте се  обаче как изглежда войната през погледа на Смъртта? Да, правилно разбрахте, тук разказва Смъртта.  Тя всъщност е добронамерена и  жизнерадостна дама, която фучи, но не е склонна към насилие.  Виж, ние хората обаче,  сме склонни към жестокост и Смъртта всъщност е само  резултат.

„ Крадецът …‘‘ е от онези книги, които „стъпват върху сърцето и те карат да плачеш“.

Действието се развива през един от най-тежките периоди в историята на човечеството- времето, в което улиците са „ спукани вени‘‘ и кръвта тече  като през наводнение . Време, в което небето вместо със звезди, е обсипано със свастики.  Времето на Фюрера.

И точно от това време е историята на Лизел Мемингер. Една от многото в джобовете на Смъртта.

Началото  на разказа поставя едно  пътуване с влак  до Мюнхен, където Лизел и шестгодишното й братче трябва да бъдат настанени в приемно семейство. Момчето обаче не успява да оцелее по време на пътуването и Лизел за пръв път среща Смъртта в отворените сини очи на брат си. Но това е и времето на първата среща с книгите. Именно там , на погребението , един от гробарите изпуска своя „ Наръчник на гробаря“ и Крадецът на книги прави първия си удар.

Следваща спирка в разказа на Смъртта е улица „ Химел“ (Рай) . Улицата, където Лизел  заживява като крадец. Улица пълна с всякакви цветове, въпреки безмилостната война. Ако се вгледаме през купчините от бетон и пръст, през малките угрижени къщи, със сигурност ще открием  жълтото на приятелството , червеното (онова другото червено, не кървящото) на голямото обичливо сърце, цигарения цвят на  татко и сивокестенявото на мама, огнения цвят на книгите и  цвета на нощите в мазето.

Няма как да не обикнете улица „ Химел‘‘ и нейните обитатели .

Няма как да не обикнете Руди Щайнер с жълтата коса-  най-бързото момче на райската улица и най-добрият приятел на Крадеца , верен другар в кражбите.

Няма как да не обикнете Макс с косатата като птичи пера- евреинът, когото Хуберман приютяват в мазето си и спасяват от Смъртта. Макс е този, който обича да слуша разказите на Лизел за времето и с когото  Крадецът си обменя кошмари.  Макс е този, който пребоядисва страниците на „ Mein Kampf ‘’ и създава от нея най-прекрасната книга- „ Игрословецът“ .

Няма как да не обикнете семейство Хуберман-осиновителите на Лизел.  

Каква жена е Роза Хуберман ако знаете! Тя хърка и има хартиена уста, която постоянно бълва ругатни, особено по онези, които обича.   Тя е груба и все сърдита. Прилича на гардероб,  но всъщност високо на една лавица в гардероба е скрита   памук душа, едно голямо туптящо сърце.

Татко Ханс е бояджия, който умее да свири на акордеон.   Незабележим за повечето хора, но не и за Лизел.   Той  е от онези специални хора, чиито очи са направени от доброта и сребро. Той е един прекрасен акордеон, който свири най-човешките мелодии. Татко Ханс научава Крадеца да чете , без да знае, че по този начин и дава най-голямата сила, за да не се огъне по тежестта на Смъртта.

А малката Лизел?  Тя умее да ходи по облаци, разтегнати като въже  и събира в дланите си „капещо слънце“.  Докато Смъртта преплита  битието на момичето с  дълъг списък от животи, тя намира смисъл , там където мнозина други не биха намерили. Тя краде книги. Тя краде думи, за да  напише своята собствена книга- „Крадецът на книги“.

Смъртта  не спира да шета по Земята .  Пътува навсякъде и носи в шепите си човешки души. Смъртта е пристрастена към хората, но само от тях зависи да изживеят всиюки нюанси и интонации на живота.

Една история за „ един от онези вечно оцеляващи, които умеят да се измъкват“. Една история за силата на духа, за силата живителната мощ на книгите, за откриването на смисъла там, където на пръв поглед го няма.

 

 

 


2019-07-22 | Прочетена: 402