Книгата на Мирослава Метева „През моите очи“

Разказвачи на книги

Мария Мустакерска | 2019-07-24


С вълнение и интерес прочетох книгата „През моите очи“ на Мирослава  Метева. Впечатлена съм от умението на авторката да пресъздава по неповторим художествен начин житейски съдби и събития, да се докосва до най-съкровеното и вълнуващото от живота на своите герои. Тя ни пренася неусетно във времето, в което живеят, и успява да ни внуши своето виждане за стойностното и ценното в житейския им път.

  Няма да крия, че на някои от очерците съм плакала. Силно ме развълнува написаното за летеца – изтребител Христо Арнаудов, защитавал родното небе по време на Втората световна война. Един истински герой, който е пример за родолюбие и саможертва. Мирослава детайлно е проучила живота му, за да може да открои и разкрие най-стойностното.

  Интересно ми беше да прочета за съдбата на първата обществено утвърдена у нас поетеса след Освобождението Екатерина Ненчева. Научих много и за други литературни творци, свързани с нашия град. През съзнанието ми преминаваше написаното за музикалните дейци и учителите от Ловеч. Някои от тях познавам лично и това допълнително засилваше интереса ми. Още един път се убедих колко точна и проникновена е в преценките си Мирослава. Силно ме впечатли написаното за Петко Гетов, Митка Георгиева, Веска Ганкова, Красимир Андреев, Борис Кръстев, Лазаров, Дано Съйчев, Магдалина Маркова, Райна Жекова. И във всеки очерк откривах нещо неповторимо и специфично само за него.

   В края на книгата с интерес прочетох документалния разказ „Сватбената риза“, посветен на дядото на Мирослава, саможертвено изпълнил своя дълг към Отечеството, загинал при Дойран. С много обич и топлота е пропито и написаното за нейните родители.

   Сполучливо книгата завършва с вълнуващите откровения за ловешката Гимназия – „Гимназията с главно Г“ – както я нарича авторката. Завладява ни емоционалния тон, с който пише за училището, дало толкова много на своите възпитаници.

   Книгата на Мирослава Метева е един неповторим свят от образи и съдби, който властно завладява съзнанието ни. Написаното  е принос, културна ценност за Ловеч.


2019-07-24 | Прочетена: 100