"Сидхарта" - Херман Хесе

Разказвачи на книги

Нели Делчева | 2019-07-24


Прочетох я. Най -накрая я прочетох . Горещо я препоръчвам, няма значение дали искате да преживеете катарзис, дали сте попаднали в самсара,  дали ви обсебват  тръпките на спокойствието, на  страданието-тази книга е за всеки, който не се страхува да намери себе си, да се забрави, да се промени.  С книгата ти растеш, падаш, възраждаш се, отмаляваш,  напрегваш се, това е святата книга,  книгата на книгите, на светостта, на птичката в кафеза,  на реката, на сянката на дома, на смокиновото дърво. От там започна всичко и пътуването на Сидхарта, наречено живот. 

   Той намери мира, покоя, като вярваше не само на целта си, но и на всичко заобикалящата го, няма значение дали с часове съзерцаваш един предмет, една река, едно дихание, то не е по-малко божествено от всяко вероизповедание. Ние изграждаме  свят, съвършен за нас, но трябва да се научим да обичаме този свят, не да го сравняваме с нашите очаквания и представи. Да се молим за мир и всичко най-благо, за всяка истина, която означава истина и само истина,  тя не е абсолютна, няма нищо абсолютно,  няма ръб, край, начало,  път, има мъдрост, несподелима,  има любов, непочувствана, но напълно действителна, защото тя се оказва основата на всеки миг, неповторимостта на всяко творение .

   Сидхарта умее да обича без очаквания за съвършенство, докато винаги изрича онова свято и съкровище чувство ОМ. 

   Сидхарта следваше своите пътищата, не го смущаваха грешките, нито изгубената младост,  защото през целия си път е намирал учители, всеки може да бъде учител на себе си. 

Тогава чуваш плисъка на водата, един и същ, но съвсем различен, чуваш жуженето на пчелите , вътрешните си гласове...

Смирена беше всяка мисъл, ако може така да се нарече. В паметта си Сидхарта съхраняваше чувства блага, изпитани и неизпитани.  

   Когато четеш Сидхарта, ти преживяваш Сидхарта, /филма е добър, но няма как да бъде предоставен на зрителите по онзи възвишен начин, както в книгата на Хесе/.

   Всичко,  което Сидхарта научи,  че времето не съществува,  че всичко се променя, че днес си брамин, утре разбойник, днес си Буда, утре зароиграч.  

   И Говинда,  неговия верен другар го разбра, но , уви, твърде късно успя да разбере. Той никога не е спирал да търси, но и никога както Сидхарта, не се е научил да:

чака, пости, мисли.

   Сидхарта не обичаше Камала,  недостижимата красавица, която той помоли да бъде негова  учителка. 'Ти също не ме обичаш, инак не би могла да създадеш изкуство от любовта". Но бяха свързани, той и умната Камала, Сидхарта и блудницата Камала.

   Сега Васудева може би е в горичката Йетавана, вече знае всичко, научил бе всичко от реката, както  можеше да разбере това също толкова добре и от вятъра и от всяка вещ,  в която е и Брахман. Той го намери. 

   Брахман не се намира като се отказваш от тялото си, от душата си, от себе си. Това Сидхарта научи при саманите,  това и сега усеща, с усмивка.

  Сидхарта намери покоя, Сидхарта усети ламтеж, горест, съмнение, самсара, нирвана, но никога не се е отказвал от това свято чувство- любовта. 

 Той бе саман, търговец, любовник, лодкар, но преди всичко беше Сидхарта- той е всичко , което е допуснал до себе си, което е съзерцавал, над което се е вглъбявал ,без тези неща никога не би усетил онова творение, любовта . Затова сега се усмихва смирено.  Затова е Сидхарта, достоен  и някой друг да преживее 

Името му.


2019-07-24 | Прочетена: 169