„Пътеписи за душата на България” от Ивинела Самуилова

Разказвачи на книги

Йорданка Калистрина | 2019-07-25


Книгата, която исках да напиша – Йорданка Калистрина

 „Наистина мястото е такова, че човек като че ли получава прозрение, което не успява да формулира на мига, може би защото то, в известен смисъл, е шокиращо. /…/ Станал част от божествената картина наоколо, изведнъж разбираш, че онези преходни неща, заради които си вярвал, че си струва да се живее, изобщо не те интересуват. Просто нямат значение. Единственото, което искаш, е по някакъв начин да съучастваш в тази мистерия на сътворението, да добавиш нещо към него, но със смирение. Да бъдеш съработник на Бога, но без да претендираш, че си Бог. Това и правят хората в Равногор – при това без много да го мислят...”

 

Когато един ден получих подарък – книгата „Пътеписи за душата на България”, още първите няколко страници ме информираха, че някой друг вече е написал книгата, която аз исках да напиша. 

И аз обичам да пътешествам /винаги, когато имам възможност/ из България, за да имам база за сравнение. Разбира се, винаги в полза на „нашето си е по-хубаво!?”. Пътуването ме зарежда с положителната енергия на всяко ново място, което посещавам. И докато още не са избледнели преживяванията, картините и образите, бързам да опиша впечатленията си в пътепис или да ги споделя в стихотворение. Така се роди идеята ми – в обозримото бъдеще да събера пътеписите си в сборник.

Но да се върнем на книгата, която ме докосна и ми разкри как изглежда душата на България. А тя /според авторката/ е: „…цветна и топла, уютна и жизнена, земна и небесна”. В някои от епизодите имах усещането, че авторката описва моите лични впечатления, разсъждения и емоции. Почувствах я близка като сродна душа, въпреки че не бях чувала до този момент името и. Оказа се, че Ивинела Самуилова вече е известна писателка и има издадени няколко романа.

А в книгата, която съдържа 15 пътеписа, тя ни предлага едно вълнуващо пътешествие из родните пространства. Дава ни възможност да надникнем в онези позабравени кътчета на България, които няма да открием в нито една рекламна туроператорска брошура. Там, където хората живеят в хармония с природата. Пазители на българщината, те са съхранили нейния дух и традиции в паметниците на културата – богатствата на българската земя и душа.  

Героите в пътеписите са самата Ивинела, нейният придружител в приключенията – Венци, и всички назовани по име обикновени хора, с които двамата се запознават по време на всяко пътешествие.   

В сборника намираме истории за параклиси, кацнали на непристъпни върхове /близо до Бога/, за змейове и отвлечени девойки, за чипровски килими и забравени стародавни обичаи, за спиращи дъха планински гледки, за каменни чешми с бистра и студена вода, рецепти за характерни местни ястия, специфични за региона обичаи, легенди, занаяти. Всяка една от разказаните истории завършва с послание, което изпълва читателя с радост и удовлетворение от възможността да се докосне до магията на българската душа.

„Пътеписи за душата на България“ завладяват, вдъхновяват и разпалват любовта към родината. Поднесени живо и увлекателно, те въздействат на читателя като глътка свеж въздух в сивото и забързано ежедневие. Но често поставят и актуални въпроси, свързани с опазването на културното наследство и липсата на грижа за изоставените на произвола на съдбата планински села, исторически паметници, църкви и манастири, читалища и училища.

С уважение и респект авторката описва срещите и разговорите си с личности, които се опитват да променят съдбата на родното си място, и успяват да съхранят вярата и традициите му за следващите поколения. Защото душата на България се възпроизвежда в духовната силата и делата на тези хора, които не прекланят глава пред трудностите и оцеляват само благодарение на борбения си характер и инициативност.

Така авторката ни дава нов прочит на темата за родното. Намира го не в лустросаните хотели и шумни курорти, не по широките и прави магистрали, а в малките непретенциозни хотелчета, в неочакваните срещи по черните неасфалтирани и разбити пътища на България, които винаги я отвеждат на някое непознато, но винаги интригуващо и прекрасно място.

Авторката преживява искрено и емоционално всичко, до което се докосва, често коментарите и са изпълнени със свеж хумор и самоирония. Тя съзерцава природата с възхищение, граничещо с благоговение. Описва я поетично и вълнуващо. От споделените мигове на съприкосновение с природата лъха нейната дълбока  връзка с корените, с традициите, с наследените ценности – нравствените измерения на родното.

В края на книгата изпитах благородна завист към авторката, която притежава времето, желанието и енергията да пътува с неугасваща жар като истински търсач на съкровища из непознатите пътища на страната ни. Но най-вече изпитвам благодарност, че ми показа местата, за чието съществуване не бях чувала. Като с. Равногор с историята „за живата вяра в родопската необят”, с. Лилково /”високото село край ливадите божествени” и с.Ситово /”селото, прославящо бога”/, с. Балей и с.Връв /край „голямата божествена река”/ и  местата, където още не съм ходила, но бих искала да отида като Белинташ и Караджов камък  /„вратата, която се отваря отвътре”/.

Предговорът на книгата завършва с надеждата на авторката, че пътеписите и ще „вдъхновят за пътешествия из прекрасната ни – отвън и отвътре – България. Защото това колко добре я познаваме, е единственото, което поддържа душата и жива…”

Препоръчвам книгата „Пътеписи за душата на България” от Ивинела Самуилова на тези, които са избрали да останат в страната, за да се „вдъхновят за пътешествия” и да се убедят, че са направили единствения правилен избор. Препоръчвам книгата и на тези, които са напуснали родината си /независимо по каква причина/, за да си припомнят, че има за какво да се върнат.

Накрая и аз ви пожелавам приятно пътуване /ако носите духа на приключението в себе си/ или приятно четене /ако предпочитате уюта и тишината на собствения си дом/. Каквото и да изберете, „Пътеписите” ще ви помогнат да надникнете в душата на България. А там /!?/би трябвало да откриете отразена и частица от собствената си душа.

 


2019-07-25 | Прочетена: 130