„Когато бях невидима“ от Дороти Кумсън

Разказвачи на книги

Светла Дамяновска | 2019-07-25


Честно казано, колебах се дали да пиша за тази книга или да си я оставя за себе си… Не защото не е хубава. Хубава е, даже много. Държи те надвесена над текста и дори летните изкушения не могат да те откъснат от него. Държи те на нокти, бих казала.

Защо ли? И как така? И за какво толкова се разказва ще питате…

          Защото е книга за проблеми, които обществото и до ден днешен не обича да признава или още по-лошо – тръби за тях пост фактум и така смущава душевното равновесие на „нормалните“ хора. Проблеми на съвременния свят, нелицеприятни, отвратителни, погнусяващи и… реално съществуващи – понякога съвсем близо до нас.

          Педофилията, борбата за доминиране в отношенията „мъж-жена“, психическия тормоз, травмите в детска възраст, които поставят отпечатък върху целия по-нататъшен живот, бездушието на институциите и родителското безразличие…

Това е книга за болките – телесни и душевни, за физическата перверзия, маскирана като възвишено и духовно преживяване, която съпътства израстването на две деца в балетното изкуство. Болки, които не само не са естествени, болки, които са престъпление и нямат нищо общо с балета. Болки, за които цялото по своему /случайно или нарочно/ разсеяно обкръжение на тези деца така и не забелязва. Нещо по-страшно – болки, за които обкръжението отказва да повярва, дори когато жертвите крещят.

Книгата е хубава /стойностна, тежка, силна книга/, но не е красива в онзи прост и хармоничен смисъл. Няма пикантни описания – нито на ужасяващите сцени, нито на вдъхновяващи такива. Има документирани много емоции – цялата палитра от страх до гняв, от безсилие до крайна решителност. Има размисли, има борба, има задушаване и изплуване в мътните талази на отчаянието, в човешкия океан, където хищниците са повече от планктона. Книгата е мрачна и приземена, така както буквално приземена на улицата е едната от героините. В същото време получаваме описания на свръхлуксозния живот на „звездите“, животът от който бездомницата е избягала, за да се спаси от обсебването и заличаването на личността й.

Издадената от СББ „Медиа“ АД през 2018 г. книга от  поредицата „Световни бестселъри“ категорично не е плажна книга. Тя ще помрачи слънчевия ви ден, ще ви извади от блаженото мързелуване на ума, така, както ръждив пирон би съсипал разходката ви по пясъка и би ви накарал да подскочите и да потърсите йод и памук… За жалост за инфекциите на обществото дезинфектанти и превръзки още не са измислени. Явно затова тези инфекции се вихрят и досега.

Книгата е като докосване до оголена жица и разтърсва читателя, кара го да се замисли, да изтръпне от ужас, че злото, властта на силния над по-слабия, извращенията са навсякъде около нас. И това, че книгата разказва за американското общество не значи, че в стара и цивилизована Европа положението е по-нормално.

Специални комплименти за дизайнера на корицата Иван Шекерджиев и за преводача – Боряна Даракчиева. Дороти Кумсън няма нужда от представяне и реклама, тя винаги ни поднася забележителни книги. Една от тях е „Когато бях невидима“.

А героините са невидими, защото никой не иска да забележи страданията им. Макар, че справедливостта винаги тържествува накрая. След толкова изхабяващи душата изпитания, тя надали е достатъчна награда за вярата, че животът все пак не трябва да е такъв, какъвто го живеят героините. Потапяйки се в ограбените животи на двете момичета ти читателю може би ще станеш по-добър и по-състрадаващ човек. И това ще е ползата от усилията, които си положил да прочетеш книгата докрай.

 

                                    


2019-07-25 | Прочетена: 136