„ВЕЧЕР ВЪВ ВИЗАНТИЯ” – ЪРУИН ШОУ

Разказвачи на книги

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-29


        На фестивал като на фестивал. Писатели, продуценти, режисьори, актьори...пъстър карнавал, скрил зад маските – амбиции, възходи и падения, копнеж по неосъществимото, неистово желание да стъпиш на пътя към успеха, който все ти се изплъзва, като внезапно тръгнал ескалатор. Тук не е Византия, но тук е Кан и филмовият фестивал през 1970 г. е в разгара си. Една многоезична тълпа е вперила поглед в екраните и очаква да се случи чудо, което все закъснява. Времето минава на плажа /не забравяйте, че тук е все пак Ривиерата/, в разходки по „Кроазет”, в партита, срещи, задъхано уговорени по добрите стари стационарни телефони, и разговори, много разговори, от които се очаква да литне птичето на голямата новина.

        И в този хаос пристига Джеси Крейг – успешен американски продуцент, но с петгодишна творческа пауза, който със самото си появяване буди много въпроси. И като че ли стават още повече, когато още първата сутрин в луксозната му хотелска стая нахлува красиво младо момиче, представящо се за журналистка,  и му оставя  десетина листа, в които е описан подробно част от живота му. Това заедно с настойчивото и желание за интервю...буди недоумението и интереса 48 годишния мъж. Но дните на фестивала не се очертават спокойни и забавни за Крейг. Животът му го застига. Агентът му с предложения за съмнителни договори, счетоводителят му с неплатените данъчни сметки, разглезената му съпруга, с която е в развод и пита за чека си, като го заплашва с адвокатите си, приятелката му от Париж, гневна, че не е получила обаждането му в точния час...всички искат нещо от него. Но Крейг може да се отбранява, има верен помощник...Уискито. Кехлибарената течност с плуващите парчета лед, нарушава самотата, на която се е обрекъл, успокоява тревожността му, помага му да се справи  с насочените копия на окръжаващата го действителност. А и сега той е на кръстопът. Мъжът „на попрището жизнено в средата” търси отговори, търси път... нов път.

    Ъруин Шоу ускорява ритъма, сгъстява напрежението на фона на едно широко екран, на който има място и за талантливия, но отчаян писател Уодли, и за разочарования драматург  Бренър, който е потънал след първата им успешна съвместна постановка, и за насточивостта на младата журналистка Гейл...дори се намесва и дъщеря му Ан, която е в конфликт с американското си гадже и се нуждае от съвет, но забърква по-голяма каша...герои, герои и много динамика на брега на морето край Кан. И както винаги Ъруин Щоу се справя блестящо /спомнете си „Младите лъвове” и „Богат, беден”/.

       Спомените връщат Крейг назад в годините, в слънчевия Антиб и в прегръдките на младата му съпруга Пинелъпи – светлокоса актриса, красива, нежна, пленително чувствена. Вижда я на фона на морето  в бели тесни панталони и моряшка фанелка, с вдигнати влажни коси – истинско свежо утро. Но с времето идва разочарованието. Пред очите му скромната млада жена се превръща в унищожителка на бутици, галерии и антикварни магазини, готова да „кръстосва из Петото авеню като мародер”. Следват многобройните и изневери, които приема за предателства, защото са с негови близки познати и колеги, за които и до днес  получава ехидна информация. Разводът, независимо от алчните домогвания на Пинелъпи е неизбежен.      

    Но в любовта на Крейг има и слънце. Спомня си едно лято на Ривиерата. С парижката му приятелка Констънс той преживява прекрасни дни. И тук се случва нещо, което ще  преобърне живота му. Веднъж Констанс му разказва история за една необикновена любов. Мъжът е на 82 години, приказно богат, обича младите компании, които кани често в имението си. И внезапно се влюбва. Тя е младо, безгрижно момиче и естествено нищо не подозира. Джарвис се пробразява, подмладява се поне с 20 години, от старческата му запуснатост няма и следа. За него пак грее слънцето... И изведнаж в един вестник прочита за предстящата сватба на това същото момиче с нейн връстник. Той влиза в спалнята си, ляга на леглото и след три дни е мъртъв. Тук Крейг възкликва, че ако някой му донесе такъв сценарий веднага ще се заеме с него. А Констънс отговаря: А защо не го напишеш ти?

     Написа го за дванадесет месеца и на шкафчето в хотелската стая в Кан лежи вече готовият сценарий. Неуверен Крейг написва под заглавието: Малкълм Харт. И тук се задейства машината на киноиндустрията. Неговият агент го отхвърля, но най-актуалният продуцент е заинтересован. Успява да привлече и хитов режисьор...Неувереността напуска Крейг. Той се запалва и да доработи сценария, и да участва в режисурата /от  което се е боял досега/. Животът му отново има посока...нова посока.      

     Самолетът каца на летище „Кенеди”. Секретарката му е резервирала скъп хотел. Той се прибира в стаята, но нещо не е в ред. Има силни болки. Кръв започва да изтича от него. Полуприпаднал заспива. След това успява да се съвземе, стига до офиса на режисьора Брус Томас и там рухва.

       В болницата преседява известно време, оперират го. Посещават го приятели, близки колеги, жените му – загрижената Констанс и безкрупулната Пинелъпи, вярната му секретарка Белинда.

       Краят на романа е знаменателен. Той излиза от болницата, в главата му кънтят предупрежденията на доктора за фаталността от спазването на режим и ...никакво пиене, дори вино... Но той избира  слънчевата страна на улицата. Минава покрай магазин за пишещи машини, влиза, запазва си най-добрата. След това стига до Трето авеню, където се намира любимата му кръчма, поглежда си часовника и влиза. Поръчва си уиски с лед, напук на всички забрани. Усмихва се. Жив е. Отпива глътка. Никога до сега уискито не му се е струвало толкова вкусно... Той ще продължи да живее пълноценно, без ограничения...докогато му е писано. Но няма да е живот на бавни обороти, живот  на  малки късчета...Такъв е Джеси Крейг.


2019-07-29 | Прочетена: 92