„Красивата Тоскана” от Франсис Мейс

Разказвачи на книги

Йорданка Калистрина | 2019-07-30


След като „попътувах” из родината с „Пътеписи за душата на България” на Ивинела Самуилова, в ръцете ми попадна романът „Красивата Тоскана“ от Франсис Мейс. Явно ми върви на пътеписи. Отдавна си мечтая да посетя Италия и по специално Тоскана, но все нещо се случва и екскурзията се отлага за „някой друг, по-подходящ момент”.

И ето че започнах своето пътешествие из мечтаната дестинация на крилете на безграничното въображение. В момента, в който поех книгата в ръцете си, почувствах необикновено вълнение. Като среща със стар приятел. Не знам защо изпитвам такова влечение към Италия, след като не я познавам добре. Е, миналата година бях в Милано, в Бергамо, на езерото Комо и градчето Брунате /където прекарва последните години от живота си поетът  Пенчо Славейков/, но … Тоскана? Не, в Тоскана не съм ходила, а искам, много искам. Затова разгърнах корицата, огряна от меката светлина на залязващото слънце, и се потопих в магията на скритата в сенките на високите кипариси фасада на къщата  Брамасоле.

Започваме заедно с Франсис Мейс пътешествието из любимата Италия с думите и: “Италия наистина се оказа неизчерпаема! Да приема дара на една нова и същевременно прастара култура – с различен език, литература, история, архитектура, изкуство – е благодат, която не спира да се изсипва над мен като златен дъжд…”

Франсис Мейс е американка, известна поетеса, преподавател по английска филология и творческо писане, специалист по изисканата гурме кухня и авторка на пътеписи – поредицата автобиографични книги за Тоскана. От тях най-известната е „Под небето на Тоскана” с филмираната и версия. Книгата, за която пиша, е нейно продължение.

Авторката попада съвсем случайно в Италия, влюбва се завинаги в страната, купува си изоставена къща, която реставрира с нестихващ ентусиазъм, и всяко лято преживява невероятни вълнуващи мигове, докато сътворява своята мечта. Къщата с красивото име Брамасоле става център на живота и: „Брамасоле, запустялата провинциална къща, кацнала под крепостната стена, издигната от етруските около Кортона, се превърна в мой дом. Не, в много повече от дом – център на съществото ми, игла на сърдечния ми компас, ос на личната ми вселена”.
Емоционално и увлекателно, Франсис Мейс разказва за живота си в Тоскана. Тя успява да превърне старата порутена къща в дом, да сътвори истинска райска градина около нея, да се потопи в ритъма на италианския начин на живот и да опознае и най-скритите кътчета на красивата провинция.

Авторката ни дава възможност да надникнем в душата на Тоскана, в по-дивата и девствена част на този край. Катерим се заедно с нея по стръмни пътеки към красиви поляни и гори, запознаваме се с гордите и простосърдечни жители на планинските села, удивляваме се пред артефактите от етруската култура, които често изникват най-неочаквано от земните недра.

Докато тече ремонта на къщата, Франсис и нейният верен спътник Ед преоткриват Италия. Приключенията на Франсис и Ед ни повеждат на пътешествие из непознати малки градчета, музеи и природни забележителности, за да ни покажат страхотни гледки, да ни запознаят с най-хубавите италиански вина и местни специалитети, да ни срещнат с интересни хора, далеч от шумните тълпи туристи в пренаселените градове.

Но прекосявайки страната надлъж и нашир, Франсис винаги се връща към своята къща, която възприема като оазис на мира и хармонията. „Къщата се превърна в икона на моя олтар. Окъпаната в светлина кайсиево-розова фасада, прозорците, приветстващи с разтворени капаци южното слънце, разкошните мушката, поветът, лимоновите дръвчета и лавандулата, щедро нацъфтели в градината – цялата тази пищна хубост символизира не живота, който ми е даден, а живота, сътворен от собствените ми ръце.
/... / Съзерцавам напластилия се прах на времето – от годините, когато зидовете бяха порутени и къпинакът душеше земята, та до ден днешен, когато рози, люляк, гергини и кремове се редуват като стихове в поема с убежища за самотния читател сред маслиновите дървета.”

Авторката описва невероятната привлекателност на обикновения живот, предизвиква ни да ловим светулки в горещите италиански вечери, посреща ни гостоприемно в къщата си, черпи ни с червено тосканско вино под светлината на падащи звезди, а на сутринта отиваме да берем диви билки и горски плодове по хълмовете над къщата и.      

Читателят, който очаква сюжетна линия с някаква тъмна човешка драма или вълнуваща романтична история, ще остане разочарован. Личната история на Франсис и Ед е оставена на заден план в сянка – светлината е насочена към великолепието на градината и къщата. Авторката проследява стъпка по стъпка преобразяването на дивото и запустяло място в спокойно семейно гнездо, като активно участва в промяната – копае,  плеви, подрязва, засажда нови видове, т.е сама оформя и градината, и интериора на къщата по свой вкус. Така тя ни предава усещането за малките радости на живота, които често не забелязваме и пропускаме да им се насладим.  За авторката един късен обяд под липите, съпроводен от жуженето на орляка пчели в жълтите чадърчета на липовите цветове, край трапезата с вкусни ястия, приготвени лично от нея с продукти от собствената и градината, и споделена с добри приятели – е върховно удоволствие в края на изпълнения с тежък труд ден. Ден, напоен с упойващ аромат на рози, ириси, лавандула и какво ли още не ...

Франсис Мейс успя да ме заплени с вълшебните мигове щастие, които изживява  под тосканското небе. Заедно с авторката оставаме завинаги в плен на това място. Простичък, но пълноценен живот, добри и гостоприемни хора, които те посрещат сякаш си част от семейството – това е Тоскана – ярко слънчево щастие под сенчестите лозници. Или както казва самата Франсис в първата си книга: „Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец.Обновяващата мощ на природата избухва във всеки бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се нарече щастие."

Тази е магията, която авторката щедро споделя с читателите си.

Иска ти се да се скиташ безспирно по тесните улички на града, да хапнеш домашно приготвена сочна паста в някое уютно семейно ресторантче, да се излегнеш на меката постеля от трева и билки на хълма и да се любуваш на залеза отвъд хоризонта, или да отпиваш от гъстото като кръвта вино, заради което и боговете слизат на земята.

Приканвам ви заедно да се насладим на тази прекрасна книга и дано  /Дай боже!/ някога да се докоснем истински до необикновения свят, наречен Тоскана.

Представете си старинен площад, покрит с напечени от щедрото слънце дялани камъни, чашка ароматно италианско кафе, което се пие на една глътка, и парче сладкиш със сезонни плодове! Умиротворено настроение и чувство за безвремие?

Книгата на Франсис Мейс ме накара да се размечтая …                    

 


2019-07-30 | Прочетена: 107