"Обичай ближния си" - Ремарк

Разказвачи на книги

Никола Кирчев | 2019-07-31


На 19 годишна възраст, от антикварна книжарница на открито, си купих няколко книжки на Ремарк, с оглед, че това беше през 2014 година, естествено побързах да публикувам в тогава нашумялата група “Какво четеш”, че съм подхванал “На западния фронт нищо ново”. Естествено бях обществено порицан от фейсбук критиците, че в тази напреднала възраст все още не съм изчел де що има на Ремарк и ако това не ви се струва като достатъчен аргумент за да четете Ремарк, то не се бойте имам още няколко.

Всъщност исках да ви кажа за една, далеч не толкова популярна негова книга, която тъкмо тази вечер завърших: “Обичай ближния си”. Макар да не е световната класика, всепризната и вечна “На западния фронт”, с която, дори да цапнеш някой зад врата, пак ще му налееш акъл, бих казал, че днес е по релевантна от нея. Ужасът от първата световна война, фронта и живота в следвоенна Германия, запечатан в “На западния фронт нищо ново” и малкото и недооценено братче “Обратния път”, както и като цяло от войните на двадесети век, вярвам и се надявам, е доста добре издълбан в съзнанието на стария континент. С няколко капчици здрав разум в парламентарните зали и посолствата никога вече няма да се повтори. От друга страна проблема с бежанците и какво да правим с тях ни гложди вече няколко години. Точно тази е темата на “Обичай ближния си” където с любезното съдействие на Ерих можем да обуем износените от ходене обувки на Керн и неговият ментор и другар по съдба Шайнер. Германски полуевреин и ариец с неприятни политически убеждения, бежанци в навечерието и ранните години на първата световна война. През техните очи се срещаме с много други полу, изцяло евреи, арийци и славяни с различни политически възгледи и всякакви други хора които по една или друга причина са загубили родината си и се лутат без паспорти и лични документи, от граница на граница молейки се за разрешително за престой. Ремарк с изненадваща(е може би не чак толкова изненадваща, писането му се отдава, схванах вече) лекота успява да ни накара да усетим стреса от живота на нелегалния емигрант, бежанеца, скитника. Живеейки ден за ден, отчаяно борейки се за насъщния, в постоянна опасност да бъде хванат и тикнат в затвора, а понякога молейки се за това, само и само да се нахрани и да поспи спокойно, без страх.

На всичко отгоре, в иначе толкова кратката книжка са вплетени и първите, неуверени любовни трепети на един младеж, като светъл лъч щастие насред цялата мизерия в която автора ни пренася с магията на перото си(да, знам че е писал на пишеща машина, просто драматизирам).

В света на “Обичай ближния си” парите са проблем, подслона е проблем, любовта е проблем, полицията и държавните служители също са проблем, ако ви се струва, че и сега е така, това също е проблем. Шегата на страна, подхващайки която и да е книга на Ремарк, не бива да очаквате леко лятно четиво и захаросани любовни истории, това което трябва да очаквате е литературен шедьовър и поне няколко трагични момента, хепи енда също не е гарантиран. Това което е гарантирано, е възможността да погледнете на живота през чифт нови очи, възможността да поживеете в една по различна реалност, която надявам се никой от да не изживее по друг начин.

Не твърдя, че книга писана преди един век, относно  тогавашните бежанци на нацистка германия ще даде на някого отговорите, какво да правим с нелегалните емигранти и бежанци на двадесет и първи век, но пък ще даде перспектива към един по различен и несигурен свят, както правят повечето книги на автора. Книгите на Ремарк са тъжни, пропити с опасност несигурност, смърт, безработица, глад и всички удобства на Европа през двадесети век На някои това може да им се вижда потискащо, според мен обаче няма по ободряващо и пречистващо усещане от това да сравниш собствените си, на пръв поглед сериозни проблеми, с тези на 19 годишен войник от окопите през 1918 година или с негов връстник бягащ от нацистите, от една в друга държава, където се отнасят с него като с престъпник. След като прочетеш книга на Ремарк, вече двойката по морфосинтаксис не ти се вижда чак толкова страшна. А може би трябваше вместо това да си прочетеш учебника. Все пак държа да отбележа, че книгата беше доста интересна, макар и на учебника по морфосинтаксис да плаках доста.

 


2019-07-31 | Прочетена: 76