„ЧЕРНОБИЛСКА МОЛИТВА“ от Светлана Алексиевич

Разказвачи на книги

Елена Бояджиева | 2019-07-31


     Говорят за Чернобил. Пишат за Чернобил. Но знае ли някой какво е Чернобил?

     В последвите месеци след излъчването на филма за Чернобил по НВО отново се зашумя за аварията от 26 април 1986 г.  За всички е ясно, че след тази катастрофа светът вече не е същият – той е разделен на две – до Чернобил и след него. А скокът от едната реалност в другата се оказа извън човешкото познание и въображение.

    Въпроси, които парят след всяка прочетена страница от книгата „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, са извън познатата представа за войната.  Има и друга по – страшна ,  как изглежда тя след атомен взрив. Войната в „мирното „ ни време е извън знанията ни  за атома от уроците по физика и химия, извън енергията която ни дава електрическата крушка в бита. Тази война посяга над всичко -  от чувството ни за безкрайност, до предупреждение за бъдещето. Дочернобилският човек е друг – оцелял от Втората световна война, свикнал да живее по сталинските норми, подчинен на директиви и параграфи. Следчернобилският човек  се впуска с „голи“ ръце да спасява това, което в мисълта му представлява руската държава, като не си дава сметка, че е воден отново от онова безлично множествено число, което винаги го е мачкало.

     Книгата на Св. Алексиевич няма сюжетна линия, няма фиксиран главен герой. Сюжетът е Чернобил – как жителите от Припят напускат и мечтаят да се върнат в този град , защото представата за родината е и това – градът, домът, улицата, в която си влюбен. Как се къса така лесно пъпната връв с корените си и къде да се дене човек в този объркан и слисан от проблеми свят. А героите са всички – ликвидаторите, учените, лекари, журналисти, актьори, учители... Всичките редови хора, които по нареждане на ЦК  бяха пратени там, на явна смърт.Всички те, отзовали се „по приказ“,получават  приглушената информация, че радиационният фон вече се разсейва, но  след сблъсъка с реалността си дават ясната сметка, че страшното не  е отминало.  Страшното предстои....

    Всички самолети имат черни кутии, а участниците в акцията Чернобил са своеобразни черни кутии, защото те преди да умрат записват бъдещето – така, както са го видели и почувствали. Колко процента литий, стронций, цезий... дозиметрите покават едно, а информбюро разказва друго пред света „Възпитани сме да бъдем войници. Така ни учеха. Винаги готови да бъдем мобилизирани, винаги готови за нещо невъзможно......Ето там има бурканче чернобилска земя. Една шепа... Тук всичко трябва да е като истинско. Без копия! ..... Защото има твърде много лъжи около Чернобил. Атомът може да се използва не само за военни и мирни цели, но и за лични. Чернобил обрасна с фондове и търговски структури..“ /Думи на Сергей В. Солобьов – заместник председател на управата „Щитът на Чернобил“/.

      След майските празници Горбачов успокоява всички : „Не се тревожете, другари, ситуацията е под контрол. Пожар, просто пожар... Нищо особено.“ А в  същото време  участниците в пожара измират за месец, два... година. Децата по болниците затварят очите на куклите, преди да се затворят техните очи.... Други пък пият водка, като свърши тя, посягат на самогон, после одеколон, за да имат сили да слизат и слизат долу, да работят, защото така  ще спасят  децата си, ще спасят света...

     В книгата „Чернобилска молитва“ от Светлана Алексиевич няма стронций, литий или цезий. Който се съмнява, ще го почерпя с една Чернобилка – ликьор от водка, захар и малки зелени орехчета. Има цвят на йод.


2019-07-31 | Прочетена: 157