Фабио Воло "Излизам да се поразходя

Разказвачи на книги

Таня Матева | 2019-08-01


 „Излизам да се поразходя“ е книга, която прочиташ на един дъх. След това се връщаш на първата страница и я прочиташ отново. И отново. Поне така се случи с мен.

Това не е обикновен разказ с начало и край. Това е писмо. Писмо така откровено, че в един момент те кара да се изчервиш, в друг се смееш със сълзи, а в трети те замисля дори за собствения ти живот.

Нико е едновременно съвсем обикновен, но и по своему различен – като всички нас. За това и го обикваш още от първата страница. Той се лута из живота, търси отговори, прави грешки, обвинява се. Обзалагам се, че всеки би открил по нещичко от себе си в него. Аз открих доста. Героят споделя с такива детайли, които няма да чуеш и от най-добри си приятел. Такива, които дори ти самият не би изрекъл на глас. И става нещо магично, докато четеш част от мислите си написани от някой друг – отпускаш се, отдъхваш си и ти става някак уютно между страниците на „Излизам да се поразходя.“ Фабио Воло ни разхожда едновременно през живота и в мислите на героя си. Успява да обхване най-важните теми, интересуващи човек – любов, секс, пари, призвание, щастие. Нико е научил много за своите 28 години. Той е мечтател, вдъхновяващ ни да го последваме. Идеализмът му ме зарази. Цитати като този, дори успяха да намерят място на хладилника ми: „...дори и ако – както всички – искам да спечеля пари, искам да ги спечеля, като следвам мечтите си. Не желая да печеля пари, следвайки парите. Не искам да съм богат, искам да съм свободен.“

На романтичката в мен й се искаше разбира се тук някъде да се намери и място за любовна история със щастлив край, но мога да успокоя тези очакващи същото, че така ще потънете в тази книга, че няма да усетите липсата. Нико е все още твърде незрял за връзка, но и достатъчно зрял за да осъзнава това. Все още търси „своята половина от ябълката.“ И все пак признава: „... по-рано или по-късно всички мечтаят да са като онези двамата на плажа, където единият идва отдясно, другият отляво, срещат се в прегръдка по средата и започват да се въртят... така ли е?“ Честен, циничен, мъдър, с чувство за хумор. Този герой успя да намери място в сърцето ми и да остане там.

 

 Тази книга е апел за промяна. Дълбае на дълбоко. Нико търси истинското щастие, сред мимолетното такова. Забавлява се, но поставя граници. Греши, но се учи. Учи и нас.


2019-08-01 | Прочетена: 97