"Мистър Бог, тук е Ана" - Фин

Разказвачи на книги

Десислава Василева-Заркова | 2019-08-02


Мистър Бог,тук е Ана. Една книга караща ни да спрем и да се запитаме наистина ли е така? Винаги трябва след дълго тичане и лутане да спираме. Децата са тези с чисти сърца, които ни отварят очите и за хубавото,и за истинското,и за вълшебното. Децата знаят повече от нас, защото не познават фалша,лицемерието и лъжата.

Малката Ана, вярата и в Бог и откритията, които прави шокират, карат да замръзнем, да се замислим, да осъзнаем.

"Слънцето е хубаво, то осветява нещата и можем да видим надалеч...Душата ти не отива надалеч през деня, защото спира там,докъдето виждаш", а през нощта ,казва момичето, можеш да стигнеш звездите.Ето защо нощем мечтаем за красиви,магически места, за приключения, за...всичко.Описана е и една малка смешка с ракия.Как бършат гърлото на шишето след всеки отпил. Но това е странно,предвид че никои микроб няма шанс да оцелее в радиус от половин метър. Бих казала не само микроба няма да има желание да е близо да тези пиещи хора.

Ана казва още "През деня е толко шумно, че не можеш да чуваш. А през нощта можеш". За чуването на собствените мисли трябва тишина. Да чуеш себе си ,мечтите си, сърцето. Малко тишина и си на най- красивото и приказно място-в своята душа.


2019-08-02 | Прочетена: 61