О. Хенри. Избрани разкази

Разказвачи на книги

Сесил Костадинова | 2019-08-02


О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

 

Бяхме последна година в гимназията. Учителката по английски език ни накара всеки да си купи по една книга на английски и да прочете „възможно най-голяма част от нея“. Препоръча ни да избираме разкази и новели – знаеше, че няма да се престараваме в четенето, все пак бяхме зрелостници, имахме си други приоритети. Две години по-рано бях прочела сборника на О.Хенри и ми хрумна да намеря английски вариант на книгата или поне на част от разказите – така можех да преразкажа достатъчно много, без изобщо да си правя труда. Планът ми пропадна – не успях да намеря английско издание, а вариантът заемане от библиотека се изключваше. Купих някакви разкази на Агата Кристи, но вместо да се заловя с английския, реших да прегледам пак историите на О.Хенри.

Оттогава многократно съм ги препрочитала – неповторими, изненадващи, истински като самия живот. Наситени с брилянтно чувство за хумор, без да са весели. Описващи житейски перипетии и митарства на неудачници, без да са мрачни. Уилям Сидни Портър (така де, О.Хенри!) пише честно за своето време, но не се изживява като изобличител и критик на обществото. Историите му са забавни, оптимистични, а героите – чиновници, търговци, художници, авантюристи – се надиграват с обстоятелствата толкова чаровно, че оставате на тяхна страна, дори когато моралните им устои се разминават с вашите и със законовите норми. Фабулата на всеки разказ е безупречно структурирана. Почти винаги с първите изречения получавате усещане за някаква мистерия –  нещо наглед просто, но с потенциал да заплете ситуацията в неразрушим възел. И макар че краят се оказва логичен и реалистичен, той си остава непредвидим.

Признавам, именно майсторството на О.Хенри ме пристрасти към разказите с неочакван край. Подозирам, че същото ще се случи и с вас, след като прочетете невероятните му истории.

 

 

 


2019-08-02 | Прочетена: 83