Морава звезда кървава – Константин Петканов

Разказвачи на книги

Детелина Симеонова | 2019-08-03


Точно когато почти си бях повярвала колко съм необикновена и почти велика, на моя хоризонт изгря Морава звезда кървава. На Константин Петканов. И точно навреме. За да разбера, че да си майка на две деца и да чакаш трето, не е нищо кой знае какво. И да си студент в същото време, и да ходиш на работа, също не те прави национален герой. Няма такъв филм.

Велика влезе в живота ми точно навреме. С трите си деца, с мъжа си, който е изпратила на фронта, с няколко ниви, които не спира да обработва. Сама. / Само като си представя как точно би могло да се случи обработването, физически, с два вола и безумно много търпение на една нива, и вече съм във възхита от Велика!!! И бързо-бързо спрях да си  мисля, че съм нещо много специална, защото съм пуснала две перални и една прахосмукачка.../ С огромната си любов към семейството си, към земята, към труда, към Бога, с търпението си / Велико търпение!/, с всички онези чувства, които вълнуват една жена, когато изпраща и посреща мъжа си от фронта / и за които ние, днешните Велики в България, само можем да четем. И слава Богу!/, с упованието и – огромно, безбрежно, ..., с мъката и – че е неразбрана, необичана, неоценена, и с прошката и – към всички и всичко...

Велика е главната героиня в романа на Константин Петканов „Морава звезда кървава”. Велика е обикновена българка, която живее и се труди на село. За времето, в което се развива действието на романа -  между Балканската и Междусъюзническата война и по време на последната, Велика е средностатистическа българска селянка. Такива като нея има много. Това е българката. Тя е тази, която гледа деца, работи у дома и на нивата, има стопанство с няколко коня, крава, волове, кокошки... Тя е всичко, което до започване на войната, поредната в нашата  българска история, е било свършвано от двама у дома. Тя е и жената, и мъжа в къщата ... Без еманципацията от днес обаче.

Димо е нейния другар в живота. Добър стопанин, грижовен баща, силен мъж, напет и снажен, юначага. Всичко това е той преди вихрушката от събития да го отнесе от домашното огнище и от земята, и да го запокити  някъде на фронта. Преди да се отнесат много пъти към него като към краставо псе, да го оставят да омаломощее от глад, да види Смъртта в очите и да започне да си задава въпроси... След войната Димо вече е друг. Друг човек. С други потребности и други търсения...

Морава звезда кървава е разказ за едно българско семейство в едно българско село. Обикновени хора са поставени в необичайни обстоятелства. Описани са по необикновен начин. Така както може само Константин Петканов.

Потъвайки в историята, усещаш мириса на току що изпечен хляб, чуваш ромона на реката, вдъхваш аромата на разораната земя, ... Чувстваш любовта, с която е пропита.

Не зная как се пише така хубаво. Вероятно с много, много любов. За да може да преглътнеш моментите от разказаната история, които засядат в гърлото като  сух войнишки залък...

Някои съвременници определят Константин Петканов като човек, който е спрял в развитието си и това се било отразило и на творбите му. Както добре знаем, истински стойностните хора рядко са разбрани от другите.

Книгата му е отличена с награда и парична премия. Посрещната е с изключителен интерес. След триумфа идва заповед за арестуването на творбата. Морава звезда кървава е забранена и иззета е от книжарниците.  Авторът на романа е поканен да върнете парите от наградата. И изпада в немилост. Вероятно ви звучи познато?

Велика влезе в живота ми и остана в съзнанието ми. Завинаги. За да ми напомня, че нито съм герой, нито съм велика. И че героини са всички онези българки като Велика. Това е положението.

 

     

 

 


2019-08-03 | Прочетена: 364