КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Димитър Талев – „Железният светилник”

Разказвачи на книги

Моника Гердина | 2019-08-04


„Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.“

 

Димитър Талев не може да бъде описан. Въпреки богатството на българския език, не се намират лесно такива велики думи, които да застанат редом с фамилията Талев. Той е един от ярките примери на безмерния талант, който не малко български писатели са доказали във времето.

Град Преспа. Студена зимна сутрин. Слънцето се прокрадва из мъглата и ледения въздух, който кара ноздрите ти да лепнат. Лазар Глаушев се придвижва тихо из града, в търсене на постеля, в която да се сгуши денят угасне.

Този исторически роман е необикновен. Вплел е в себе си цялата мощ, криеща се в сърцето на един мъж. Онзи мъж, който милее за родината, който не се покорява и има ценности. Най-великия сред всички мъже в света, най-сърцатия. Най-безстрашния – българския мъж.

През време на обрати, нечестност и подлост, робство ту на едни, ту на други, Лазар Глаушев плътно стои зад своята кауза, а именно признаването на българската църква. Брани със зъби и нокти идеала си за свобода, който се крие в нещо съвсем простичко и скъпо – позволението да може открито да почита вярата си. Точно когато е най-целеустремен и борбен, сърцето му се разделя на две. Припознава онази първичната, сладострастната и изпепеляваща любов, в очите на султанската дъщеря – Ния. Кръстопътя на живота му очаква от него да вземе решение по кой път ще поеме. Ще избере ли любовта, или ще остане верен на идеалите си?

Българско мъжко сърце, вярно и на любовта и на родината. Борба със собствения ти свят, чийто две пътеки показват по своему верния път.

Раздвижващ българското съзнание роман, вдъхновен от истински моменти, запечатани в съзнанието на Димитър Талев и родният му град Прилеп, превърнал се измежду тези страници в град Преспа…

 

„И защото мислеха един за друг, те не смееха да се погледнат.“


2019-08-04 | Прочетена: 194