КОКО ШАНЕЛ ДЖАНЕТ УОЛАК

Разказвачи на книги

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-08-05


Есенна вечер в Париж през 1970 г. Улица „Камбон”. Елегантен апартамент. Всичко блести – кристалът на полилеите, лакираните китайски масички, сребърните кутии върху тях, позлатените рамки на огледалата, светлият декор на мебелите... Огънят пращи в камината с двата бронзови елена. А гостите... Техният блясък затъмнява блясъка на интериора. Все пак това е специална вечеря в чест на херцога и херцогинята на Уиндзор. Но в центъра и е една дребна жена, облечена в бял копринен костюм, изправена, едната ръка в джоба, в другата запалена цигара, блестящи очи, ярки червени устни...да тя е. Коко Шанел. На 85 години. А на другата година ще си отиде.

     В края на 19. век започва нейният път, трудно и мъчително. Дете на бедност и извънбрачна връзка, тя като че ли носи това клеймо за цял живот в душата си. Сиропиталище, католически пансион, в който заработва присъствието си...среда груба, мизерна... с една посока... към дъното. Но не за Габриел Боньор Шанел. Дръзка и прагматична тя воюва за всяка стъпка напред и нагоре. Една вдъхновяваща история на един живот, като роман. На американската писателка Джанет Уолак е допаднала тази история на упорита и незвисима жена тръгнала от низините и стигнала до световните върхове.

     На сцената на малко кабаре в следвоенна Франция младата шивачка Габриел си докарва някой франк допълнително. Нейната песен за петела „Ко-ко-ри-ко” обаче се запява и и дава името, с което по-късно ще я познава светът. Коко. В интерес на истината трябва да кажем, че тя не си го е харесвала много.

      Габиел Шанел има всички необходими качества за да успее – упоритост, прагматичност, усет за хора и бизнес, умението да поставя цели и... един безспорен талант да прави от нищото нещо, на съвременен език – креативност. А не е ли това основното качество необходимо на всеки дизайнер? Тя вижда отвъд видимото. Един мъжки пуловер, който не и е бил удобен, срязва отпред, обточва го с панделка в същия цвят и оттук идеята за нейния неповторим костюм „Шанел”. Нейните дрехи винаги имат големи продажби, защото тя умее да предугажда търсенето. Въвежда нова освобождаваща модна линия, след тежките кринолини и стягащите корсети. „Открива” трикото, което и става любима материя – и нейните, костюми и рокли – меки и удобни завладяват света. „Малката черна рокля”,  парфюмът „Шанел No5”, блестящите аксесоари, които за първи път „смесват” златото и среброто с ефектни, но по-обикновени материали...

      Тя не е учила бизнес в Харвард, но интуитивно знае, че популярността продава. Освен това познава хората, познава жените...И като всяка истинска жена е имала много любов през живота си. Наистина имената са различни –от Етиен Балзан -кавалерийски офицер с имение и наследство, дал и първата  възможност да се изяви като...шапкарка, през Артър Кейпъл-„Бой” - богат англичанин – голямата и любов, и великия княз Димитрий до още по – голямата и любов, най-богатият човек в Англия – херцога на Уестминстър. Но каквито и колкото да са имената винаги са от каймака на обществото. А дамската част от блестящата компания, естествено, си шие при Шанел и оттук е името и - влиятелната клиентела,  високите  цени...всичко, което я прави богата, много богата. Но за нея парите не са всичко. Важен е стилът, важна е класата - мечта и мираж в бедното и детство, а сега тя е техен проповедник. Както барон дьо Мейер, арбитър за вкуса в модната библия „Вог” пише за нея: ”изтънчена жена с инстинктивна елегантност и безпогрешен вкус.” Книжката е само 160 страници, но като че ли всичко, което трябва, е казано. Стегнатият стил на Джанет Уолак разкрива една действителност между двете войни и след това, като проследява богатата биография на тази жена, оставила във времето, в което е живяла следата на своята неповторимост, следа, която откриваме и в днешния Двадесет и първи век. Защото както казва Коко Шанел: „Модата се променя, но стилът остава!”


2019-08-05 | Прочетена: 75