КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Кубинската афера“ от Нелсън Демил

Разказвачи на книги

Светла Дамяновска | 2019-08-06


Динамично, написано с приятно чувство за хумор лятно четиво, в което карибската прелест на Куба е съчетана с безжалостен анализ на обществото, социалния строй и кубинците. А кубинците са два вида – старите емигранти, преселили се в Маями, САЩ след 1956 година /измъчвани от разбираема носталгия и спомените за една богата, красива и бохемска Куба/ и обикновените настоящи кубинци, преживяващи с 20 долара на месец и купони за храна. Сблъсъкът на романтичните представи и реалността е тъжен и смешен едновременно. И опасен, когато намеренията за бъдещето на острова се разминават толкова тотално.

На пръв поглед темата на книгата е кубинско-американското „размразяване на отношенията“ и първите плахи опити за туризъм на острова, но всъщност този процес е само повод за опит да се изнесат от страната 60 милиона долара в банкноти и злато, сандък с нотариални актове и… 17 черепа на екзекутирани в Куба американски военнопленници, заловени във Виетнам, по време на войната. А организаторите на тази „екскурзия“ на главния герой Мак Маккормик са кубинската емигрантска общност и… ЦРУ /но за това разбирате чак на края на текста/. Ето основната цел на главния герой – ветеран от Афганистан и настоящ собственик на яхта за риболов: „… в крайна сметка за мене нямаше значение истината за това място и нямах желание да си тръгна от тук по-добре информиран. Имах желание да си тръгна по-богат. И жив.“ /стр. 103/. И разбира се, той всячески се старае да оцелее и да се прибере в Кий Уест. За нетърпеливите ще кажа, че успява - не забогатял, но поне жив. И за негова голяма изненада… влюбен.

Най-философското обобщение на  Мак за феномена Куба е следното: „Това място не беше само изкривено пространство-време – беше алтернативна вселена, в която минало и настояще се бореха да станат бъдеще.“ /стр. 221/.  Героят заключава: „Някъде по средата между циничните лъжи и наивната вяра в човечеството се намира истинската човешка същност – сложна и способна на всичко, от героизъм и саможертва до предателство и убийство.“ /стр. 451/. Разбира се трилърът нямаше да е достатъчно „тежък“ и пълноценен ако го нямаше и онзи патриотичен момент с връщането в Америка на тленните останки на войниците, заловени във Виетнам и преместени в Куба за по-продължителни разпити и затвор. Шестдесетте милиона долара биват изоставени и усилията на героите се съсредоточават върху опазването и транспортирането на костите и документите. Без тази емоционална нотка романът щеше да е просто развлекателно четиво, действието на което се развива в екзотична географска и политическа обстановка. И бих добавила – авторът, чиито произведения добре познава всеки любител на жанра щеше да ни разочарова ако целта на експедицията беше 100% комерсиална.

Малко и за личността на автора. Нелсън Демил и неговата съпруга Санди са действащи герои в книгата под имената Ричард и Синди Невил и Ричард дори е автор на бестселъри. Неговото присъствие в романа е любопитно. Обрисувал се е вероятно във вярната светлина, защото изтъква и свои недотам приятни качества на характера. Разказвайки за собствената си кубинска екскурзия Демил внася елемент на документалност и ни намеква деликатно, че не пише за нещо, което не е вкусил лично. Ето цитатът, който илюстрира думите ми: „Ричард Невил – автор на бестселъри. Бях чел един-два негови романа, които не бляха чак толкова лоши. Спомнях си снимката върху обложката и го разпознах: стоеше настрани или странеше от групата. С него пътуваше една жена, Синди Невил според списъка. Достатъчно млада, за да му е дъщеря, обаче не си приличаха, тъй че трябваше да му е жена. Синди беше готина мацка и се зачудих какво е намерила в него. Сигурно издутината на панталона – портфейла му де, не чатала.“ /стр. 89/.

Самоиронията е ценно качество, което не е по силите на всеки.

А сега потегляйте на своята книжна кубинска екскурзия, заедно с автора Нелсън Демил, преводачът Крум Бъчваров и  издателство „Бард“. Закъснели сте само с 2 години /книгата е издадена през 2017 г./, но мисля, че кубинско-американското „размразяване на отношенията“ не е приключило още. Попътен вятър и умната!

                                       

 


2019-08-06 | Прочетена: 33