"Сънищата на Айнщайн" - Алан Лайтман

Разказвачи на книги

Таня Йорданова | 2019-08-08


„Сънищата на Айнщайн“ е необикновена книга. Един ден, докато поръчвах книги по интернет, попаднах на заглавието „Сънищата на Айнщайн“. Сънища, сънища на учен и за моя приятна изненада, писателят също е учен. Всеки знае, кой е Айнщайн, но аз не знаех, кой е Алан Лайтман. Алан Лайтман е интересна личност. Той е доктор по теоретична физика и е преподавател по физика и литературна стилистика.

Книгата е сбор от пъстрия свят на сънищата на Айнщайн, в който свят се откриват приятелството, любовта, семейството, работата, парите, вярата, амбициите... Присъстват обичайните житейски теми от реалността, но тук, тук те се измерват неумолимо чрез времето. Времето, им придава различни нюанси и се превръща в главният герой на сънищата на Айнщайн. 

В случаите, в които времето се движи в кръг и в живота се повтарят безброй сцени-„търговците ще сключват  една и съща сделка отново и отново...Родителите скътват в сърцата си първия смях на детето, сякаш няма да го чуят пак. Влюбените, които правят любов за пръв път, се събличат свенливо...Как биха могли да знаят, че всеки поглед, хвърлен крадешком, всяко докосване ще се повторят отново и отново, и отново, точно както преди“. Единствените, които долавят, че вече всичко се е случило, са сънуващите, чийто живот е нещастен. Само в съня си, те осъзнават, че „ не могат да променят нито едно действие, нито един жест.“ 

Времето, прилича на воден поток и „тогава птици, почва, хора, понесени от разклонението, внезапно се оказват в миналото.“ Хората от миналото се опитват да не произвеждат нито звук и очакват потокът на времето да ги върне в собствената епоха. 

Когато времето притежава три измерения и три различни бъдеща, тогава някои от хората се придържат „ към мнението, че всяко решение трябва да бъде обмислено и спазено, че без спазването му ще се стигне до хаос.“ Други хора „не вземат решенията насериозно, твърдейки, че всички възможни решения ще се осъществят.“ 

В един от сънищата, времето се разделя на два типа: механичмо и телесно. Хората, които не смятат, че телата им съществуват, живеят според механичното време. „Стават сутрин в седем сутринта. Изяждат обяда си през обедната почивка, а вечерята –в шест...“ Те са непреклонни в решенията си. Мнозина вярват, че механичното време е измислица и се вслушват в ударите на сърцата си, чувстват ритмите на своите желания и настроения. 

Времето, може да бъде застинало и тогава в центъра на времето, попадат само влюбените и родителите с децата. Според някои, е по-добре, хората да не се доближават до центъра на времето, за да се изживее животът достойно, като смятат, че без времето, животът не съществува. Други, предпочитат да живеят цяла вечност в доволство, дори „ ако тази вечност е прикована и неподвижна, досущ пеперуда, изложена във витрина.“ 

В сънищата на Айнщайн, главният герой, Времето, приема двадесет и девет форми...Във всеки сън, Времето се скрива в различна роля. Изборът остава за хората, в кое време искат да живеят. В този смисъл, книгата е възможност за среща със себе си, чрез личното отношение към Времето. Всяка форма на времето, налага избор на специфични решения и като следствие различни поведения. 

Още един нюанс към прочита за тази книга, който я прави необикновена е, че книгата е за всеки откривател и изобретател. 

Приемам, че срещата ми с книгата на Алан Лайтман е напълно закономерна и е следствие от едно мое влюбване. Бях в девети клас и чух историята, в която Кекуле открива пръстеновидната структура на бензена. Дълго време, химиците не можели да си обяснят начина на подредба на атомите на съединението. Веднъж, докато мислел върху загадъчната структура, Кекуле заспал. Присънила му се змия, която е захапала опашката си и правейки асоцииации, ученият разкрил загадката на ароматните въглеводороди. В момента, в който прочетох случката, се влюбих в химията и в разказите за сънища. 

Живеем във време, в което се променят традиции, вярвания, нагласи. Според Декарт, древните учени са предоставяли крайния резултат от своите изследвания, но не и методите си на работа. Възможно ли е, сто години, след като Айнщайн открива теорията си, книгата „ Сънищата на Айнщайн“ да предоставя възможност, да надникнем зад обичайния ритъм на създаване на науката. 

Да не забравяме, че и самият автор, Алан Лайтман, е физик, което е повод за възникване на моята хипотеза, че книгата е опит, да се осветлят някои загадки. 

 


2019-08-08 | Прочетена: 67