КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

ПРЪСТЕНОВ СВЯТ – ЛАРИ НИВЪН

Разказвачи на книги

Сесил Костадинова | 2019-08-08


На Световния конгрес по фантастика през 1971 г. се случва непредвидено събитие: група студенти от Масачузетския технологичен институт с усмивки на лицата размахват плакати и транспаранти, скандирайки хорово из фоайетата: „ПРЪСТЕНОВ СВЯТ Е НЕСТАБИЛЕН!“ Светът, за който говорят, е създаден от Лари Нивън и описан в книга, издадена година по-рано. Всъщност, още с появата си „Пръстенов свят“ става хит: печели почти веднага двете най-престижни награди в научната фантастика – „Хюго“ и „Небюла“ и малцина критици си позволяват да пропуснат хвалебствията за него. Книгата прави фурор и сред феновете на жанра – дотолкова, че авторът е принуден да напише продължение, в което да дообясни, опровергае или добави научни аргументи заради вълненията на милионите си [по]читатели. Така десетилетие по-късно се появява „Пръстенов свят ІІ“, а през 1996 г. и „Пръстенов свят: Тронът“.

Признавам, пропуснала съм поредицата преди години. Прочетох първата книга наскоро и усетих тръпката от контакта с нещо „старо и златно“. Удоволствието беше дори по-голямо, защото става въпрос за това как хората в миналото – близко, но минало! – са си представяли бъдещето. Винаги съм се възхищавала на размаха на фантастите от 60-те и 70-те години. Световете им изпълват въображението, зареждат с нови идеи, карат те да мислиш мултидисциплинарно. Днес май ни е все по-трудно да излизаме от черупката на псевдопсихологичните си и технологични представи. Всъщност и моите първи разкази (от средата на 90-те) са свързани с бъркане по главите на хората и андроидите. Но когато чета книга като „Пръстенов свят“, малките ми прозрения наистина изглеждат малки.

За да прекъсна размишленията, които застрашават да се превърнат в есе, ще добавя, че книгата ми помогна да разбера защо има хора, които печелят многократно от лотарията. Изобщо, забелязали ли сте, че има хора, които си минават лежерно през живота и препятствията, които се случват на останалите, ги отминават? Ще ви издам тайната: генетично заложен късмет. В книгата ще се сблъскате с героиня, която го притежава, в добавка към двестагодишния главен герой, който изглежда като двайсетгодишен хлапак. И те не са единствените странни индивиди, с които ще се впуснете в космическа авантюра, изпълнена с шеметни обрати, древни тайни и немислими пейзажи. Казано накратко, книгата е истинско изпитание за въображението на читателя.

Ако четете внимателно обаче, не само ще се забавлявате с историята, но и ще откриете много материал за размисъл. Някак между другото Лари Нивън ще потвърди съмненията ви, че:

Ø  „Цивилизацията проявява тенденция към експанзия.“

Ø  „Мнозинството винаги е нормално.“

Ø  „Знаем, че има част от човека, която не желае да взема решения. Част от него иска някой друг да му каже какво да прави.“

Ø  „Умението да се таи злоба имаше ли отношение към способността за оцеляване?“

А ако отвреме навреме ви си приисква да разкарате всички около себе си и да се скриете някъде, да знаете, че си е съвсем нормално, защото „приблизително веднъж на четиридесет години общуването с хора ти омръзва. Тогава напускаш световете им и тръгваш към границата на известното пространство. Преминаваш извън него, сам и в кораб за един пътник, докато отново не закопнееш за общуване.“

 


2019-08-08 | Прочетена: 42