КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

“Спасителят в ръжта” - в търсене на първичната чистота

Разказвачи на книги

Елисавета Иванова | 2019-08-09


От известно време насам се замислям кое е нещото, което позволява на читателя да разбере една книга. Има книги, които, за да ги разбереш, трябва да притежаваш определен набор от познания и компетенции, трябва да се свързваш лично с културно-времевия контекст, да си достигнал някаква възраст и житейски опит. Но други книги, сред които е “Спасителят в ръжта” на Дж. Д. Селинджър, работят с доста по-ефирна материя и, за да ги прозреш, е нужно онова нирванно състояние на съзнанието, което ти позволява да прогледнеш отвъд логиката на рационалното, за да припознаеш посланията на авторовата душа и да разгадаеш плетеницата от символи и смисли. Книгата действително разказва за доста конкретни неща от заобикалящата ни реалност, но ги пречупва през призмата на ефира. А състоянието на лирическия аз не е точно нирвана, то е по-скоро едно положение, в което душата надига вой срещу суетата и невежеството на света, но агонизира, защото все още не е достигнала онзи златен бряг на светлата истина. Все още се лута из бурите на един свят, на който все по-ясно усеща, че не принадлежи.


Запознавайки се по-късно с биографията на самия Селинджър, открих доказателства за автентичността на тази криза. Първоначално книгата не е била замисляна като роман, а като поредица от разкази за лутанията на героя Холдън Колфийлд. Част от тези разкази са писани от фронта на Втората световна война, което обяснява мрачното и отчаяно настроение, което се прокрадва през целия наратив. Макар творбата да представлява своеобразна социална критика, чийто обект е нюйоркският елит, войната е отекнала осезаемо в емоциите на автора. Навред в тази критика, обрисувана с вулгарен уличен език, обаче се стеле по-дълбок смисъл, който се чете само между редовете, а именно търсенето на първичната чистота, неомърсена от никоя човешка култура и нрав. Доказателството, че докато псува и ругае, Холдън всъщност говори за духовност, е фактът, че създателят му намира изход от своя водовъртеж (конкретно психична травма след войната) чрез медитация и след  задълбочаването си в будизма и други философии от Изтока, той напуска кипящата гмеж от нюйоркски аристократи и се отдава на живот в усамотение в провинцията. Холдън също намира своя изход, но не извършвайки интелектуалния подвиг на своя “баща”, гмурнал се в селенията на учения и доктрини, а чрез простотата на образ, който винаги е бил пред взора му - малката му сестра.

 

Холдън е 16-годишен младеж, произлизащ от заможно нюйоркско семейство, който е изключен от поредното училище точно преди коледната ваканция. Трябва да се прибере вкъщи и да съобщи новината на родителите си, но решава преди да го направи, да отседне в хотел в родния си град и да се пошляе из улиците. Разказът върви протяжно, сякаш за да предаде апатията, която баналната суетня на епохата поражда у лирическия герой. Действието се развива по Коледа - време, което по презумпция трябва да се отличава с приповдигнатост на духа, но тъй като душите си остават все така мъртви, преструвките компенсират липсата на нравственост. А Ню Йорк е като вакуум, празна стая, в която Холдън реди мислите си, ясно отекващи в кристалната твърдина на декемврийския студ.

 

Макар да е неразбрана от конвенционално мислещата аудитория и много издателства да са отказвали да я отпечатат, книгата е всъщност литературен феномен, защото изведнъж дава глас и образ на онзи ням бунт, който всеки аутсайдър, всеки неразбран младеж е спотаявал без да може да артикулира дори сам за себе си. “Спасителят в ръжта” остава верен на истинността, която грознее под маската. Обществото изглежда е отредило готова роля за всеки един от нас, но в тази си творба Селинджър успява да пренареди фигурите на шахматната дъска и да покаже реалните им позиции. С просташкия си изказ Холдън демонстрира презрението си над шлифования фалш. Той описва с натуралистична точност отвращението си от буцестите крака и гърди на възрастния учител, като същесвременно мечтае за един по-фин смисъл, намиращ се отвъд прозаичността на формата и материята. Отнася се със снизходителна насмешка към абсурда на злободневното, но зад лика на объркан младеж всъщност просветват висок морал и етика, твърде чужди на мнозина от онези, чийто социален ранг ги предполага.

Целият смисъл на книгата е закодиран в заглавието и е разгърнат в онзи диалог между Холдън и сестра му, в който тя го запитва какъв иска да стане като порасне - учен ли, адвокат ли. А той й отвръща: “Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

 

 


2019-08-09 | Прочетена: 100