„Три метра над небето”, Федерико Моча

Разказвачи на книги

Мирела Цветомирова Радева | 2019-08-08


Ценим ли детайлите в четивата си? Обръщаме ли внимание на малките подробности, помагащи за запълването на белите страници? 

Ако четем през редовете или се интересуваме само от диалога в книгата – у нас нито ще останат спомените и емоциите на героите, нито ще съпреживеем вълнението на автора. По-накратко – ще си изгубим времето.

Но ако забелязваме погледите, жестовете без да ги виждаме, ако дишането ни се повлиява от случващото се между кориците – то ние променяме живота си с прочетените книги.

При мен магията действа всеки път. И все пак рядко се случва да желая да повторя и потретя историята в някоя книга. За романа, който ме телепортира три метра над небето, мога да пиша всеки ден, мога да говоря всеки час, мога да мисля всяка минута, мога да чета всяка секунда. Обсебена съм от идеята на творбата, че не всичко е с щастлив край.

Историята е от две части. Авторът сам финансира отпечатването на първата си книга. Всеки младеж се опитва да се добере дори до ксерокопия на романа, за да порасне заедно с любовта между героите. За кратко време се разпространява въпросът: „Кога ще излезе втората книга?” А след издаването й се говори за трета. Такава обаче няма да има. Ние, читателите, сами определяме бъдещето на героите в третата несъществуваща част. А от това няма нищо по-прекрасно.

Началото не е смайващо. Италия. Доброто момиче Баби и лошото момче Степ. Студените им отношения един към друг се разтапят. Пламва истинска, нежна, но и страстна любов. Опасният живот на Степ обаче наранява момичето му не веднъж. Тя се предпазва, слагайки край на връзката им след смъртта на важен за тях човек, тъй като загубата на този образ разрушава „спокойните” им дни. Красивата обич на младите, адреналинът, предизвикан от екстремни преживявания, тайните в семействата – оплитат се в една драма, призоваваща ни да плачем, заедно с героите. Сълзи на радост и такива на тъга не ни позволяват да се откъснем от книгата.

Във втората част на романа Степ се влюбва в Джин, ала чувствата му към Баби го преследват. Един вид героят е на кръстопът – дали да се гмурне в изживявания с новото момиче, или да опита да заздрави раните от миналото с първата си любов. Е, Степ, приятелю, взе грешното решение като обърна гръб на Баби – ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ… При второто четене на книгата погледнах реално на случващото се. Главният герой знае какво прави. Страдал е достатъчно и трябва да започне на чисто. 

Определям романа като тийн, защото действащите лица са подрастващи. Всяко следващо поколение намира книгите за демоде. Вижда ги като някакъв враг, който училището задължава да се прочете през лятото. Грозно е да се страхуваш от книгите. Та те не само обогатяват езиковата ни култура, а и пълнят душата ни. Насладата от четенето – усещане, което се надявам да превземе децата на новите технологии, защото е глупаво да се впечатляват единствено от телефони и компютърни игри. Тийн книгите са ключът. Те ще въведат младия читател в изкуството на литературните шедьоври. Гарантирам, че тази книга е добро начало, което ще отключи любовта към библиотеката на голям брой хора. Разбира се, творбата докосва не само младежите, а верните почитатели на романтиката. Честата ретроспекция, спомените и изживяванията на героите са толкова добре навързани, че се сливаме с образите в творбата и се потапяме в романа изцяло.

Историята звучи просто само когато четем през редовете. Вгледаме ли се по-дълбоко, ще виждаме с очите на автора, ще чувстваме със сърцето на героите, ще усетим магията. 

С всяко следващо четене романът ни изпраща с по един метър по-високо от небето.

 

 



2019-08-08 | Прочетена: 174