„АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ” - ГЕОРГИ БЪРДАРОВ

Разказвачи на книги

Лидия Димитрова | 2019-08-09


Романът „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров  е книга, сякаш написана на един дъх.Това е творба за ужасите на една чудовищна братоубийствена война, за смразяващи кръвта, нечувани изтезания и за влудяващ душата нечовешки садизъм. За съвременните поколения, непознаващи войната, това е книга, показваща човека като жестоко, лишено от всякакъв морал, същество, загърбило уроците на цивилизацията и върнало се столетия назад в своето развитие. За балканския човек това е трагедия, която сякаш се случва на съседния двор; толкова познати и мили са описанията на улиците, панелните блокове, навиците ….Дори хората, които оживяват от страниците на романа, са  някак прилични на съседите ни, роднините ни, самите ние…

     Книгата на Бърдаров разказва за войната, но и за мира. Сладостта на спокойните  мирни дни се усеща винаги, когато авторът пресъздава щастливото предвоенно време –  онези прекрасни дни, в които различните етноси не са различни, а живеят заедно в Сараево, събират се по домовете си, гледат мачове, пият люта балканска ракия, а децата играят заедно и ръфат филии с  лютеница. Радостта на мира се долавя в тихите, прочувствени балкански песни на Айда и бабата на Давор, в разходките на  влюбените край Неретва или по тесните улички на Сплит.Вкусът на мира е в  евтиното италианско вино, което Айда и Давор пият с наслада и любов, във вълшебната пързалка на Гърбавица,  в трепетите на олимпиадата – колосалното събитие на Балканите. Мирът е онази чудна приказка, в която човекът обича, вярва, мечтае…И най-сетне мирът е в онова спасено дете от Гудевица, което оживява, въпреки враждата и омразата, за да припомни още веднъж на хората, че  се раждат най-вече за любов и доброта.

  Но „Аз още броя дните” е книга за войната. Войната, която изправя един срещу друг довчерашни приятели, съседи, дори роднини. Блокадата на Сараево, продължила 1395 дни, поставя на изпитание изконни човешки добродетели. Като в древногръцка трагедия се възправят в неразрешим конфликт Доброто и Злото и отключват омразата, злобата, жестокостта. Войната оживява в преживения ужас на изнасилената Вая, в пожара на сринатите жилищни блокове, в смъртта на нежния художник, наречен Пикасо, в  унижението на Мирка, в неестествената тишина, в изчезналите птици. Като остри  игли се забиват в сърцето разказите на героите от Интервютата- най-потресаващите истории за тази смъртоносна чума –войната, причинена от хора, самите те жертви на жестока манипулация. С всеки ред тази необикновена книга крещи, че нищо не може да оправдае насилието.Че войната не може да има красиво и героично лице. Че убийството в името на Бог е убийство на самия Бог.Че в душата на човека се борят две половини – тъмна и светла. И войната като чудовищен механизъм задвижва именно тъмната, незнаеща предели и ограничения.

 Вълнуващият роман на Бърдаров е преди всичко книга за една голяма необикновена любов – любовта между мюсюлманката Айда и християнина Давор.Тази чудна приказна обич, започнала още в най-ранна възраст, разцъфва в предвоенните години, въпреки традиции и предразсъдъци.И когато  започва войната, двамата се оказват впримчени в капана на една  безумна омраза и във вулкана на неописуеми насилия. Тази любов е по-силна от инстинкта за живот(Давор може да се спаси), по-силна от упреците на роднините, по-силна от страха. Опитът им за бягство е израз на онзи неизтребим човешки копнеж  по мир и любов, който никога не умира и доказва човешката ни същност.Но поривът им да се изскубнат от смъртоносната примка на войната завършва трагично. Куршумите ги застигат и ги превръщат в символ на онази любов, която остава вечно жива. Днес хората ги оприличават на Ромео и Жулиета и разказват за тях с възхищение. А всеки,който узнае за тях, съзнава колко безсмислена е войната, колко животи погубва и колко съдби унищожава.

     Този роман наистина ни кара да броим дните – онези дни на война, които искаме да забравим завинаги. Но не можем и не трябва. Защото животът често ни изправя един срещу друг и в такива мигове трябва да си спомним за всичко случило се. И да не го повтаряме.


2019-08-09 | Прочетена: 97