КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Двор от мъгла и ярост” – Сара Дж. Маас

Разказвачи на книги

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09


Малка тайна! В първата книга „Двор от рози и бодли” от трилогията на Сара Дж. Маас историята се развива в разгара на пролетта. На фона на обширни зелени поляни. Под звука на птиците. С благоуханния аромат на розите. И проследявайки първите любовни трепети на главната героиня Фейра Арчерън.

Във втората книга „Двор от мъгла и ярост” обаче настъпва драстична промяна. Сюжетът се завърта около оста си. Набира мощ. Скъсва връзки. Създава нови такива. Преплита съдби. И разделя пътища. Докато не се озовеш в един напълно нов и непознат свят. Отгоре те гледат звездите, някак по-ярки от преди. Във въздуха се носи морски бриз, който леко, почти интимно докосва кожата ти. До слуха ти долитат звуци от детски смях, музика, живот. В гърдите ти се настанява едно спокойствие. И някак, докато четеш, имаш чувството, че през цялото време около теб витае една магия. Ненатрапчива. Безболезнена. Красива.

Още при първата среща в книгата с главната героиня ти става ясно едно. Тя не е същото момиче, което беше в първата част. И никога няма да бъде. Защото това момиче е отслабено. Уязвимо. Пречупено. Болката е навлязла в дните на Фейра и се е настанила така, сякаш няма намерение скоро да си тръгне. Кошмарите са превзели нощите ѝ: кървави, мрачни и ужасяващи. Убийствата, които тя извършва, за да спаси своя любим Тамлин, оставят отворени рани в сърцето ѝ. Макар и вече Върховен елф, сърцето ѝ си остава човешко. Все още бие. Все още усеща. Все още боли. Смъртта взема своя дан от жизнерадостната Фейра, превръщайки я в бледа сянка на онова, което някога е била. Дори мъжът, когото смята за своя любов, не обръща внимание на този факт. Не вижда как любимата му гасне пред очите му. Самоунищожава се. Самоубива се. Бавно. Болезнено. С мисли и вина. Той е твърде зает да се бори със собствените си демони. Неусетно и тихомълком той строи затвор за Фейра. Тухла по тухла. Заповед след заповед. Наложени са ѝ толкова много забрани, че дори малкото радост и светлина, която тя някак съумява да запази в себе си, са ѝ отнети. Принцеса в златна клетка. Пеперуда под диамантен похлупак. Отнемайки свободата на Фейра, Тамлин я убива. Бавно. Болезнено. Собственоръчно. Но можеш ли да оковеш дух, който е обречен да лети?

Стига се до момента, в който Тамлин прекрачва границата и я затваря в собствения си дом, без да ѝ позволява да излиза. Фейра се чувства като затворник. Не може да се движи извън вътрешността на двореца. Не може да участва в управлението на Двора. Не може да получи информация за стратегическите замисли на Тамлин. Не може да диша… Буквално. Тогава настъпва мрак. И в този мрак се появява лицето на един познайник от първата книга. Познайник, който за краткото си присъствие в „Двор от рози и бодли” направи сериозно впечатление. Рисанд – Великият господар на Двора на нощта. Красив. Арогантен. Могъщ. Със стъпки като на котка. С очи като на нежни теменужки. Със загадъчна усмивка. С диря от звезди. И с невидими белези вътре в себе си.

Става ясно, че между Рисанд и Фейра по някаква причина съществува връзка. Той може перфектно да чете мислите ѝ, да усеща настроенията ѝ, да чува писъците ѝ, да преживява кошмарите ѝ. Но в един момент вече не може. Подръпва връзката. Изпраща нежни импулси по нея, но уви. Няма отговор. Сякаш Фейра вече я няма. Ето защо той се намесва и я изнася от Двора на пролетта, прибирайки я в резиденцията си. В Двора на нощта. Под уюта на звездната нощ, топлата магия и мъжката му сила. Въпреки опитите му да ѝ помогне, да достигне до нея, единственото, което среща първоначално, са стени. Фейра се е затворила в себе си. Потънала е в удобния мрак на душата си. И там се чувства добре. Свикнала е с демоните си. Примирила се е с тяхното присъствие. Някак е притъпила болката. Рисанд е единственият, който вижда Фейра. Вижда сянката, в която се е превърнала. Съзнанието му буквално влиза в нейното и вижда една пустота. Няма радост, цвят, светлина. Само мрак.

Рисанд ѝ дава пълна свобода в Двора си. Не ѝ налага абсолютно никакви ограничения. Прави първата крачка в името на близостта им. Пръв разкрива част от раните си. Оказва се, че зад арогантния Велик господар се крие един прекрасен, но самотен мъж. Прокълнат винаги да бъде „злодеят” в приказката. Дава достъп на Фейра до стратегиите в предстоящата война. Допуска я до вътрешния си кръг от приятели, които постепенно ще се превърнат в семейство. Семейство, в което основни ценности са доверието, лоялността, любовта. Семейство, към което за първи път тя усеща, че принадлежи. И макар да ѝ показва частица от своята същност, до края на книгата той си остава все още една загадка.

Както и Фейра. С хода на сюжетното действие много бавно тя сваля пласт след пласт, стена след стена. Пречупеното момиче се оказва по – силно, отколкото всички си мислят. Спящият звяр, който дреме вътре в нея, се пробужда, приласкаван от грижите на Рисанд. Фейра най – сетне осъзнава каква сила има като възродена от господарите на седем двора. Тя е светлина, полъх, дъжд, рози, скреж и мрак в едно. Тя е всичко, което може да сложи край на този свят. И да го възроди отново.

Събитията в Двора на лятото, открадването на Книгата на Диханията, посещението в Двора на Кошмарите, преговорите с човешките кралици, подготовката на предстоящата война с краля на Хиберн, изнамирането на Котела – това са моментите, които разкриват героите и им придават завършен вид. Авторката се е справила блестящо с представянето на Касиан, Азриел, Мор, Амрен, Илейн, Неста. Макар герои и водачи, те са също и хора с присъщите им лични истории, болки, тайни и уязвими места. Но силата им идва не само от благородството на характерите им, но и от сплотеността и доверието помежду им.

През цялото време около Фейра и Рисанд витае една напрегната и в същото време успокояваща атмосфера. От най – добри приятели те се превръщат в сродни души. В началото на книгата те откриват път един към друг. В нейния край те разбират смисъла му. Самата съдба е подредила събитията така, че те не само да намерят себе си, но да се намерят и един друг. Любовта между Фейра и Рисанд не е лесна. Макар да се създава впечатлението, че така или иначе е писана, тя не идва леко. Тя идва с болката, с липсата на доверие, с обвиненията, с тежестта на грешките, със задушаващата вина. Тя живее около тях през цялата книга. Понякога пулсираща от звездна светлина и нежност. Друг път нажежена до бяло от гняв и страст. Но все пак любовта им се случва. Нежна, красива, жизненоважна като дишането, космическа. Поотделно силата им е необятна и могъща. Злодеят, зад чиято маска се крие благородно сърце. Принцесата, чийто дух възкръсва като феникс. Събрани заедно стават още по силни. Силата им вече издига и срива светове, променя съдби и пише истории. Начинът, по който се гледат, малките бележки, които си споделят, ежедневните закачки и спречквания се превръщат в част от любовта им. Придават ѝ по несъвършен, но и по истински вид.

Финалът на сюжетното действие е напълно неочакван. Всички надежди и очаквания, които имаш, рухват като кула от карти. Страниците са изпълнени с напрежение, което пулсира до червено. Събитията текат стремглаво, оставяйки те без дъх. Най тежък удар обаче понася връзката между Фейра и Рисанд. Но дали наистина всичко е такова, каквото изглежда? Ще разбереш в следващата книга. А сега погледни към нощното небе, заслушай се и може да чуеш думите на Рисанд: „За звездите, които ни слушат, и за мечтите, които се сбъдват.” Така, че … мечтай! Мечтите се сбъдват!

 


2019-08-09 | Прочетена: 49