„По следите на злото” – Крис Картър

Разказвачи на книги

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09


Той се завръща. Той е тук. Той убива отново. И това е едва началото. Представям ви десетата книга на брилянтния Крис Картър, излязла от печат с името „По следите на злото”. За да бъде разбрана по – добре, е препоръчително първо да се прочете шестия роман на автора – „Престъпен ум”. Именно там историята получава своето начало и край. Но се оказва, че не е окончателен …

Всичко започва с една новина. Лушън Фолтър, най – добър приятел на Робърт Хънтър от студентските му години, превърнал се впоследствие в най – големия му враг, отново е на свобода. С брилянтен ум и находчивост, с невероятни познания в областта на психологията, анатомията, биологията и т.н. той не отстъпва по нищо на Робърт Хънтър. Дори през по – голямата част от времето го превъзхожда. Неговата мисия в живота е да извърши убийства по всички възможни методи, места, степени на насилие, вид, тип жертва и трудност, които описва в своята „Енциклопедия на убийствата.” Той няма нищо общо с класическите представи за убиец. Той е уникален по рода си. Експериментатор. Садист. Зло в човешка форма. Престъпленията му граничат с лудост,  а лудостта му – с гениалност. Най – опасната му черта е ясното му съзнание. Той планира и извършва престъпленията си с напълно трезвен ум, а фактът, че е запознат с най – тъмните кътчета на човешкия мозък, го прави виртуоз в занаята си. На финала на шестата книга става ясно, че Лушън Фолтър ще бъде изпратен в строго охраняван федерален затвор със свръхсекретни мерки за сигурност. Сега, три години и половина по – късно, той успява да избяга. По пътя си оставя седем трупа и една бележка. Бележка за човека, който го е тикнал зад решетките. Робърт Хънтър.

Новината буквално изтръгва детектива от всякакъв ритъм на живота, запращайки го по възходяща спирала на насилие и жестокост. Предизвикателството на Лушън Фолтър не е към правораздавателните институции на САЩ. То е лично към детектив Хънтър и включва игра на живот и смърт. Игра, в която само убиецът знае правилата и хода на действията си. Игра, в която залог се оказва издръжливостта, а победата се тълкува по различен начин – отмъщение или възмездие. Сблъсъкът Фолтър – Хънтър тече от първата глава на книгата и се превръща в център на сюжета. Агентите, полицаите, жертвите, градовете, улиците някак избледняват. Космическите светове на доброто и злото сега се въплъщават в тези две личности. Кой ще победи?

При бягството си от затвора Лушън Фолтър оставя след себе си седем трупа. По пътя си убива още двама души. Много скоро новината за изчезването му плъзва из цялата страна. Всички институции са известени. Летищата, гарите, медиите разполагат с негова снимка. Полицията организира блокади на главните пътища и магистрали. Но без резултат. От убиеца няма следа. И то буквално. Защото това, което прави Лушън Фолтър ненадминат са невероятните му умения да се дегизира, да възприема външния вид и самоличността на жертвите си или на произволно избрани хора, да променя интонацията и акцента си. Именно това му помага да стигне до Ноксвил и след това незабелязано да пропътува разстоянието до Луизиана, където е тайното му свърталище. Целта му е проста – завръщане на мястото, където най – малко се очаква да бъде намерен. Лос Анджелис, щата Калифорния. Мястото, от което е избягал. И не само. Този щат е под юрисдикцията на детектив Хънтър, оглавяващ отдел „Свръхтежки убийства” към лосанджелиската полиция. Това е моментът, в който Лушън Фолтър се свързва с Робърт Хънтър и поставя своето предизвикателство. Робърт да отговори на един въпрос, а при верен отговор да получи гатанка, в чието решение се крие мястото на следващото престъпление. Детективът има пълния потенциал да се справи с предизвикателството. Освен време. Той има 60 минути да разреши гатанката. След това ще има смърт. Много смърт. Две минути преди изтичането на срока Хънтър осъзнава грешката на екипа, подведен от фалшиви следи. Решението на загадката се оказва съвсем различно. И на другия край на града. Но обстоятелствата не са на негова страна. Секунди по-късно барът „Уиски Атенеум” е вдигнат във въздуха с мощна експлозия, отнемайки живота на тридесет души. Това разкъсва такава дълбока рана у детектива, че единственото, което успява да запълни този вакуум, е вината. Разтърсваща и мрачна.

На Хънтър му се налага бързо да се съвземе и да започне да мисли като своя противник. Това се оказва изключително трудно предвид разяждащата вина, натиска от страна на висшите институции на Лос Анджелис и демоните, които се крият в най – тъмните дълбини на неговата душа. Душа, в която все още има надежда. 

Много скоро обаче и тя се изпарява, защото Лушън Фолтър действа отново. „Как убиваш някого, без всъщност да го убиеш?” – пита той по телефона. И отговаря: „Лесно е, Скакалец. Изпразваш душата му и я изпълваш с болка … отнемаш му онова, което обича най-много.” Той не разчита на случайности. Удря веднъж и точно там, където най – много боли. Посяга на красивата приятелка на Робърт, Трейси, убивайки майка ѝ и баща ѝ по изключително жесток начин, само защото е спечелила сърцето на детектива. Защото си е позволил да я допусне до себе си. Със смъртта на нейните родители, умира и любовта ѝ към Хънтър. Чувствата ѝ към него са смазани под тежестта на обвиненията, гнева и сълзите. Всичко това рикошира у Робърт Хънтър, поваляйки духа му на колене. Прекършва го. Пречупва героя, който нито веднъж не се пречупи в предишните книги. Но дали наистина е така?

Въпреки подкрепата на своите приятели, Хънтър потъва в собствения си мрак. Раните в душата му зеят отворени и кървят, сякаш като напомняне, че се е провалил. Четеш, наблюдаваш падението на своя идол и някак не можеш да повярваш на това. Робърт Хънтър, когото познаваш, е физически и психически най-силният човек. Поражението просто не е възможно. Докато потъваш в такива мисли, идва и кулминацията. Фолтър се свързва отново с Хънтър и му дава инструкции да стигне до уречено място. След множество увъртания и игрички, детективът се озовава в един изоставен хангар в покрайнините на Лос Анджелис. Тук за първи път от началото на книгата Робърт Хънтър се среща с Лушън Фолтър. Тук ще се реши сблъсъкът между тях. И ще е нещо епично. Защото при игрите винаги има победител и победен, а как се играе игра от двама равни? Замисълът на убиеца става ясен. Той иска тази среща да бъде последна и за двамата, затова поставя последното си предизвикателство пред детектива с въпроса: „Би ли умрял само за да ме спреш?” Подхвърля му телефон, свързан към елек с експлозиви, прикрепен към тялото си, и му дава право на избор. Зеленото копче – бомбата гръмва и двамата умират, пометени от експлозията. Червеното копче – Фолтър изчезва, а Хънтър трябва да преодолее невъзможни препятствия, за да го хване. Напрежението е толкова осезаемо в тази сграда, че може с нож да го режеш. То е живо, витае във въздуха, пулсира във вените на героите, прехвърля се върху теб, докато четеш, и несъзнателно притаяваш дъх в очакване на най-лошото. Следващото, което виждаш пред себе си, е експлозия. След нея дим и смърт. Мозъкът ти се опитва да осмисли случилото се, а цялата ти същност се пита каква е съдбата на Робърт Хънтър. Но нямаш много време да мислиш, защото виждаш, че убиецът бяга от сградата. Как? С какви средства? Това не е толкова важно. Важното е, че справедливост все още има. Трудна. Изстрадана. Но все още жива. С невероятна скорост сюжетната линия се спуска от климакса надолу към развръзката, извеждайки те на финал, по – неочакван от всякога. Какъв? Прочетете и ще разберете.

„Проблемът с голямото сърце е, че се разбива на повече парчета” – казва Лушън в критичната точка на книгата. Съгласна съм. Но бих добавила, че е по – добре да имаш сърце на парчета, отколкото никакво. Защото тогава …. Е, тогава се превръщаш в зло в човешка форма. 



2019-08-09 | Прочетена: 184