КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

„Този мъж ме подлудява“ от Сюзън Елизабет Филипс

Разказвачи на книги

Мади Москин | 2019-08-11


Една позната ме увери, че когато успея да прочета 200 книги на немски, вече ще мога да говоря свободно езика. И аз започнах…

Спирам се често пред „английските“ телефонни кабинки, които са приютили уличните библиотеки тук, ровя се в кашоните със стари книги на битака и преглеждам преоценените остарели за пазара книги. Трудно е да си избереш нещо - изборът е голям, но понякога някоя корица ми грабва вниманието, а заглавието ми вика „Вземи ме, прочети ме!“. Преди време попаднах на книга, в която в първите 30 страници се описваше съседския кръг на героинята и се оказах не достатъчно търпелива, за да дочакам развитието на действието. Оставих книгата в една кабинка.

Обичам книги, в които действието е динамично, без значение дали иде реч за житейски истории, любовни или исторически романи.

Тази книга получих от моята колежка, която разчистваше библиотеката си. Попита ме какви книги обичам, а аз й казах, че темата няма значение, стига да се четат леко и тя ми донесе няколко. Заглавието на този роман ме заинтригува. Прочетох „Dieser Mann macht mir verrückt“ с буквален превод от немски „Този мъж ме прави луда“ или по-скоро „Този мъж ме подлудява“ на немски, превод от американски. Не английски, точно американски е написано.

Да си призная, прочетох първите две страници три пъти, докато разбера що за обезглавен бобър с конска опашка привлича погледа на препускащия със своя Астън Мартин Ванкуиш главен герой – известна футболна звезда, та набива спирачки. Когато разбрах, че всъщност съдбата среща богатия чаровник Дийн Робилард със симпатична, макар и недоучила художничка Блу Бейли, облечена в бобърски костюм, която няма пукната пара в джоба си, си казах, че това е поредната приказка за Пепеляшка. Но аз пък обичам такива приказки. Историята, разказана на около 500 страници, обаче се оказа доста по-интересна, а отношенията много по-сложни.

Първо четях само, докато си чакам автобуса след работа, после добавих петте минути в метрото, което ме водеше към спирката на автобуса, след това добавих и петте минути в метрото сутрин към работа, неусетно започнах да чета и в автобуса, въпреки че ми ставаше лошо и се пръсках с ментова вода и накрая зарязах всичко вкъщи за някакъв следващ момент – толкова ме грабна тази история.

Тази книга е събрала в себе си случайността, наречена съдба, съчувствието и желанието да помогнеш от една страна и възползването от неблагоприятна за другия ситуация от друга, големи възможности и малки неща, които носят много радост, опити да бъдат поправени грешки от миналото и да бъдат запълнени душевни празноти, огорчение от живота и възможност да се прости. В развитието на действието на сцената постепенно се появяват: майка, осъзнала, че е лишила сина си от топлина и обич по време на детството, опитваща се да даде всичко от себе си, за да поправи щетите; едно единадесет годишно момиче, което току що е загубило майка си, но е решено на всяка цена да открие известния си брат, за когото е научила наскоро; рок-звезда, загърбил бащинството заради известността. Разбира се, основната тема в романа е любовта – онази дълбока изгаряща любов, която наранява…

Плаках и се смях с героите, разсъждавах с тях над ценностите на живота...
Това е книга, която ще оставя в библиотеката си за препрочитане.

Щом този роман ме грабна на немски, как ли би въздействал в оригинал – открих заглавието - „Natural Born Charmer“? Вярвам, че и българското издание на „Чаровник по рождение“ (бг заглавие) е завладяло доста широк кръг читатели.

А може би ще ми се отдаде възможността да я прочета и на български…
Но да си призная, немското заглавие ми допада повече, въпреки че променя гледната точка.


2019-08-11 | Прочетена: 99