КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

"Амфитрита" - приказка с тъжен край

Разказвачи на книги

Мирослава Метева | 2019-08-12


Преди три години Никола Филипов дойде за сбирката на секция "Литература" в Клуба на дейците на културата в Ловеч и прочете развълнувано пред нас първата глава на своя нов роман "Амфитрита". 

Още заглавието ме върна към Еврипид, чиито трагедии винаги носят имената на древногръцки богини. Впечатли ме умелото навлизане на автора в бита на рибарите от малкото им селище Ченгене скеле, както и загатването на по-сетнешното действие. Знаех, че Филипов има богати познания за морето, че перото му на белетрист е уверено и непременно ще напише правдива и вълнуваща творба. 

Така и стана. Вече няколко дни чета и препрочитам романа. Сюжетът и композицията му следват класическата схема: 

- Доста обширна експозиция, заемаща 2/3 от целия текст (12 глави), в която авторът иска да ни каже всичко за централните персонажи - Амфитрита и Божидар, за детството и юношеството им, за духовното им израстване и мечтите им. 

- 13-та глава има ролята на завръзка - запознанството на двамата на кея. Тук психологически убедително е разкрита спонтанно породилата се между тях искрена и силна любов, която бележи и кулминацията на цялото действие в романа. 

- Само три глави (14-та, 15-та и 16-та) проследяват ускореното развитие на събитията. 

- Последната - 17-та, донася трагичната развръзка на действието, подсказана още чрез мотото и на много места в романа. 

Самият подбор на художествения материал е такъв, че наподобява сценарий на драматична творба - поне за мен е така, защото докато четях, непрекъснато виждах цялото действие, представяно върху сцена, чувах репликите на героите, на отделни места усещах и спускането на завесата. А зад всичко това, разбира се, се криеше театроведът Никола Филипов, без чиято веща намеса нищо нямаше да бъде същото. 

Ето това е неговото голямо постижение като автор, а "Амфитрита" е романът на неговия живот, защото всяка страница от него е част от дните на младия Никола Филипов - курсанта от Морското училище във Варна, непоправимия мечтател, влюбен в красотата на живота, в изкуството и най-вече в светлините на театралната сцена, познавача на световната литература и драматургия. 

Най-стойностното, което постига авторът, е, че в своите централни герои успява да вгради жизнените си концепции така, че да му повярваме. Божидар му е близък с любовта си към морето, волността и красотата, а Амфитрита с копнежа си по прекрасното се превръща в негова духовна двойница, чийто образ е дълго лелеян в дълбините на неспокойната му търсеща душа. Затова, подобно на Флобер, той може да заяви: "Амфитрита - това съм аз!"

Тези достойнства превръщат новия роман на Никола Филипов "Амфитрита" в желано четиво на днешния романтик. Ако не сте такъв, не го разгръщайте дори! Но ако искате да раздвижите най-нежните струни на душата си, приемете го с любов! Приятно четене! 

 

 

 


2019-08-12 | Прочетена: 39