Новата книга на арх. Петко Еврев "Градът през моите очи" - един непрестанен разговор с Ловеч

Разказвачи на книги

Мирослава Метева | 2019-08-12


На 27 октомври в Клуба на дейците на културата ни събра тази книга, а чрез нея - и общата ни обич към Ловеч.

След прекрасните думи на проф. Банко П. Банков в предговора наистина е трудно човек да се осмели да говори за постиженията на автора. И все пак - нали той иска да чуе и нашето читателско мнение.

Първо - книгата е планирана, както само един архитект може да стори това. Започва с реката, носеща живота, продължава с разказ за мостовете по нея, следват описания на главната улица, казармата, Стратеш, Дикисана, Вароша. Всичко е видяно с очите на художник.

Удивителна е детската непосредственост на Петко Еврев, когато ни запознава със своето семейство, с родовите си корени, с интересите на баща си и неговите приятели, с училището и своите съученици.

И ето... Тръгвам бавно по главната улица към Сърпазар, водена от сигурната ръка на разказвача. Следват къщи, обитатели, съдби, а в ушите ми нашепва неговият глас. Понякога чутото е приятно, друг път - тъжно. Усещам как крехката впечатлителна душа на юношата Петко Еврев се свива мъчително, когато е нарушена хармонията в човешките взаимоотношения. Такъв е случаят с адвоката Печо Вълев, на който се натъкваме неколкократно; такъв е и случаят, оказал се съдбовен за семейство Евреви, с тяхната къща, която "полузаконно" отчуждават и накрая им връщат. Друг път заедно с автора се възторгваме от хубостта на родния град и природата около него или от общуването със способни и мъдри хора като арх. Борис Иванчев, Димитър Гимиджийски и Владимир Василев. После минаваме по отсрещния тротоар, за да стигнем до прелестния Баш бунар. И отново - къщи, хора и съдби...

За високата художественост на внушението особен принос имат стиховете на брат му, д-р Тодор Еврев, който макар и покойник вече, присъства скрито, но трайно.

И зад всяка изречена дума наднича обичта, загрижеността и тревогата за съдбата на Ловеч, особено в последните глави на книгата.

Имам чувството, че с големи усилия авторът преглъща някои неудобни, но съвсем заслужени нападки към хората, в чиито ръце е съдбата на днешния Ловеч, друг път шеговито загатва за недомислици и грешки като "Фактурата" например. Сам арх. Еврев сподели, че все по-трудно върви неговият разговор с родния град.

И в крайна сметка става важно едно - описаното е минало не само през очите, но най-вече през сърцето на този родолюбец и демократ. И мисля, че в случая най-подходящи са думите, казани от д-р Парашкев Стоянов, но валидни и за него: "Отворете сърцето ми и там ще пише: Ловеч!".

На автора желая живот, здраве и нови книги, а на "Градът през моите очи" - успех сред четящата публика!

 

 

 


2019-08-12 | Прочетена: 90