„МАЙКИТЕ” - ТЕОДОРА ДИМОВА

Разказвачи на книги

Лидия Димитрова | 2019-08-12


Макар да получава много литературни награди, романът на Теодора Димова не е особено популярен. А трябва. Защото това е книга, която търси отговорите на най-мъчителните въпроси на нашето общество – за нарушеното общуване между хората,и най-вече между родителите и децата; за агресията и насилието; за корените на престъпленията, особено при подрастващите.  Написана по конкретен повод, творбата търси  причините за злото, сторено от неколцина деца, и ги намира извън тях.

   Романът разказва историята на седем  четиринадесетгодишни момичета и момчета, лишени радостта на безгрижното детство и възторга на прииждащата младост. Повечето от тях нямат нищо- нито хляб, нито добри и грижовни родители, но най-вече  нямат любов. Именно безлюбовието, което сякаш ражда и самотата, и отчаянието, кара майката на Христина да сложи край на живота си и да  зарази дъщеря си с мъка, болка и непреодолима меланхолия. Не можейки да избяга от спомена за преживяното, сякаш белязана с клеймото на нещастието, Христина живее в своя абсурден свят на ужаси, беди и нещастия. В това пространство на открити лъжи, на непоносима болка и непреодолим кошмар живее Андрея –детето-гледачка на своята майка, което я следва по нощните софийски улици и се опитва да я предпази от самата нея.

   Без опора, закрила и любов ( и още без пари и хляб) живее в своя студен дом Дана – момичето, което също  е родител на своя баща алкохолик. Девойката е типична жертва на едно жестоко време, което принуждава много хора ( най-вече жени) да изоставят децата си, за да потърсят препитание другаде. А децата растат сами, лишени от най-важното – любовта. Самотата и  чувството за изоставеност така разяждат душите им, че това завинаги белязва живота им. И често ги превръща в престъпници.

    За разлика от Дана, Калина или Андрея, Никола е финансово обезпечен. Но сякаш много повече от другите той живее в смразяваща студенина, отблъскващ егоизъм и  страшна емоционална инфантилност. Детето-майка  Албена  няма дори майчински инстинкт, а  пошлите сексуални оргии, на които синът е неволен свидетел, разрушават болезнено крехката му  вътрешност.

   Близнаците Деян и Бояна са деца на лекари. Но дори и те не съзнават, че да имаш дете, това е висша, божествена отговорност. Децата  и тук стават жертва на егоизма и безсърдечието на своите родители, които  ги разделят и по този начин им причиняват огромно страдание.

   Всички деца, чиито съдби Т.Димова разказва, сякаш на един дъх, живеят в тъмнината на неописуема „захвърленост, откъснатост и безмълвие”, тъмнина, която става толкова гъста, че даже „можеше да се разреже с нож”. И всички те намират опора в една жена, която им дава любов, подкрепа и закрила. И когато загубват и нея….те загубват всичко, дори собствената си човешка същност. Защото тя е  единствената им надежда за любов, за живот и светлина. Тъмнината, в която попадат, ражда злото, предизвикано от потискани пориви за обич, доброта и щастие. Явора, която се опитва да замести липсващите майки, става жертва на собствената си доброта и всеотдайност.

    „Майките” на Т. Димова трябва да се чете и препрочита. Защото  „раните  могат да се лекуват само когато дълбоко и безстрашно се вгледаме в тях”.Само така можем да намерим спасение – за себе си и най-вече за децата си. 

 

                                                                  ,

 



2019-08-12 | Прочетена: 88