Тримата мускетари – Александър Дюма

Разказвачи на книги

Детелина Симеонова | 2019-08-12


Не е ли странно, че главният герой от книгата е всъщност четвъртият от тримата мускетари?

Най-любимият от мускетарите, най-младият, най-дръзкият, най-безгрижният, най-наивният и най-смелият е Д’Артанян.

Най-любим, защото абсолютно  авантюристично и съвсем безкористно, наивно дори,  се запътва към столицата, за да докаже качествата си и верността си към Негово Величество, и единствено  с писмо лично до капитана на кралските мускетари и няколко луидора в джоба. И това ако не е смелост! И когато кобилката му, някаква извънземна порода в така модерния днес цвят горчица, става причина притежателят Д’Артанян да се превърне в  обекта на присмех, смелият гасконец вади сабята си и скача на бой. Няма значение нито кой е противникът, нито дали е само един. Д’Артанян е смел за поне дузина! Няма спор за това!

Най-младият е защото е само на ... дръзките 17 години. Вие помните ли кога бяхте на 17?... Тогава за първи път прочетох книгата. За една нощ. Но не обърнах внимание на възрастта на младежа. На 17 последното, на което обръщаш внимание е възрастта.  Забелязах възрастта му, едва когато я четох за втори път и когато главният герой вече беше на възрастта на сина ми. Е, романът е писан доста преди времето на матурите и нашият главен герой не се е терзаел над фундаменталните въпроси, които занимават днешната младеж. Нищо лично. Просто е неприлично млад! Само това искам да отбележа.

Най-дръзкият от мускетарите е, защото не се притеснява да обяви дуел първо на Рошфор, довереника на кардинал Ришельо, и после, последователно, но с липса на финес /макар все пак  да е от Франция!/ на тримата най-добри кралски мускетари. Изобщо даже не е притеснен, че му предстоят три дуела през петнадесет минути. Портос и Арамис дори се смущават от нечуваната дързост на този хлапак!

Най-безгрижният е защото е млад и няма какво особено да смущава съня му. Особено след като е приет в редиците на мускетарите. След като се влюбва обаче в прекрасната Констанс Бонасиьо, загубва съня си и довереницата на кралицата се превръща в единствена грижа на смелия Д’Артанян.

Най-наивният, но и с най-голямо сърце! Най-щедрият също така. Никога не щади средства, време, сън и кръв дори за своите единствени, но истински приятели – Атос, Портос и Арамис! И няма причина, която може да спре порива на това смело и предано сърце. И няма задача, която да не се заеме да изпълни! Стига да е в името на Негово Величество! И така до края на живота си. И до последните страници на знаменитата трилогия на Дюма.

Не зная дали е идеализиран, дали наистина е съществувал, дали е фигурирал на страниците на намерените архивни летописи на граф Дьо Ла Фер, послужили за основа на повествованието. Дюма го превръща в реалност, вдъхва му живот и го напръсква сякаш с жива вода.  За да може всеки път, когато отворим страници от романа, пред нас да се усмихне чаровния мускетар и да направи реверанс с прекрасната си шапка с перо.

 


2019-08-12 | Прочетена: 171