„Братовчедката Бет“ – Оноре дьо Балзак

Разказвачи на книги

Илияна Вълчева | 2019-08-13


Стара мома във Франция в първата половина на 19 век. Някои ѝ се присмиват, други я съжаляват. А тя ги мрази и това я крепи.

А особено ненавижда красивите и богатите. Защото не е нито едното от двете.

И макар да няма прелестта и пищния живот на братовчедка си баронеса Юло, нещо красиво се случва в живота ѝ. За кратко.

Прокуденият латвийски граф Щайнбок намира подслон в съседна стая на тази на братовчедката Бет. На мръсна и мизерна улица, която всеки уважаващ себе си парижанин подминава с презрение и бърза крачка.

И когато немотията пречупва бурния нрав, съчетан със слаба воля на младия Венцеслас, единственият му изход е самоубийството. Но такива прищевки са твърде своеволни за свикналата да се бори с живота докрай корава Бет.

Усетила миризмата на газ, тя нахлува при непознатия си съсед и го връща към живота и грубата действителност.

В нейните очи той е млад и глупав, но не пропуска да забележи и че е талантлив. От ръцете му се извайват страхотни скулптури, но той е твърде наивен, за да разбере как от това да прави пари. Научената от живота Бет да прекарва нощите си в ръкоделие, за да оцелява, няма да го остави да пропилее таланта си просто от мързел и слаба воля.

Покрай красивата си братовчедка и похотливия ѝ мъж барон Юло Бет има някои контакти, които знае как да използва. И осигурява на глуповатия, но толкова хубав Венцеслас достатъчно поръчки на скулптури за богатите, за да оцелява. Само да не беше толкова мързелив и наивен!

Докато работеше под строгия ѝ контрол, своенравният младеж мечтаеше за чест и слава. И да се отърве от задушаващото влияние на Бет и изтощителната работа. Беше забравил за отчаянието си, породено от пълната мизерия и сега се чудеше как де се откъсне от прокровителката си.

А тя не би го позволила. Красивият Венцеслас даваше светлина в живота ѝ. На възраст да бъде по-скоро неин син, отколкото съпруг, той все пак запали непознати за нея чувства. Но най-приятното усещане беше, че го притежава. Тя нямаше нито физическа красота, нито богатство, но той беше неин. Париж беше твърде хладен към тези, които не притежаваха пари и влияние в изобилие и нямаше никакво намерение да приеме гостоприемно младия, прокуден от родината си Венцеслас.

Само Бет да си беше мълчала и той щеше да бъде неин завинаги! Но когато богатите са свикнали да бъдат над теб и разберат, че имаш нещо, те ще положат всички усилия да ти го отнемат! Защо не скри щастието си, Бет? Суровият живот на нищо ли не те е научил…

Барон и баронеса Юло и техните деца бяха свикнали да се присмиват на братовчедката Бет. И привидно да се грижат за нея. Канеха я понякога у дома и баронесата ѝ подаряваше по някоя своя стара рокля. Всичко това - за да си напомнят колко по-високо от нея стоят в парижкото общество.

Затова когато младата Ортанс изтръгна от братовчедката на майка си нейната тайна, че има мъж в живота си, младата жена беше решена да ѝ го отнеме. Красив и невинен латвийски младеж в ръцете на грозната и коравосърдечна Бет? Трябваше да го намери и да го вземе за себе си!

И тъй като за младия Венцеслас да го открие млада и прелестна жена и да го вкара във висшето общество на Париж беше повече, отколкото някога беше мечтал, планът сработи перфектно.

А за Бет остана само едно – отмъщението. След като години наред беше понасяла присмеха и престорената загриженост на семейство Юло, сега беше решена да го унищожи!

А това не беше твърде трудно, защото примерното наглед семейство беше вече съсипано от твърде слабия морал на барон Юло, който само се чудеше по коя млада, красива и чужда жена да похарчи семейните пари.

И докато той страдаше по талантливата Жозефа, която го беше заменила за по-заможен покровител, на помощ на отмъщението на Бет дойде прекрасната и безкрайно развратна Валери.

Тя прие с демонична наслада да помогне на съседката си и да се възползва максимално от безсилния към женската хубост барон. Ех, колко лесно и приятно беше това! За никакво време тя му завъртя главата, убеди го да вземе нова и луксозна квартира на нея и мъжа ѝ, който по думите ѝ беше чудовище. И взе братовчедката със себе си за своя икономка. Трябваше Бет да е близо, за да може да вкуси разрухата, която Валери щеше да донесе.

И която дори Бет не очакваше да достигне и до Венцеслас. Но Валери завъртя и неговата глава. Младият скулптор беше твърде лесна и апетитна мишена за нея.

А когато старата мома осъзна, че отмъщението ѝ е стигнало твърде далече, беше прекалено късно. То унищожи не само семейство Юло, това на Валери, което само я правеше по-примамлива за богатите и развратни мъже, брака на Венцеслас, който не трябваше изобщо да се случва, но и засегна и множество невинни жертви. Което надали щеше да трогне Бет, ако разрухата не се беше обърнала като бумеранг и не беше връхлетяла самата нея и похотливата Валери…

 

 



2019-08-13 | Прочетена: 132