„Достатъчно време за любов“ – Робърт Хайнлайн

Разказвачи на книги

Иван Янакиев | 2019-08-15


  „Достатъчно време за любов“ – не, това не е заглавието на поредния любовен роман, нито на лесно смилаем чиклит. Нищо подобно! „Достатъчно време за любов“ е една същинска библия. Библия на любовта! Книга, издържана в стила на класическата научна фантастика. Какво повече може да желае човек?

  Определяният от мнозина за най-добър фантаст, Робърт Хайнлайн, е автор с усет към провокативните въпроси. Не едно и две негови произведения са разбунвали духовете през годините. Появата на „Достатъчно време за любов“ също дава начало на редица полемики след себе си. Награждавана и осъждана, обичана и мразена, тя съчетава най-доброто от безброй различни светове.

  В епицентъра на този сложен пъзел стои една личност – Лазарус Лонг. Както личи от името, Лазарус е живял дълго. По-дълго от всеки друг досега. Ако трябва да сме точни – над две хиляди години. Във време, когато продължителността на живота може да бъде изкуствено удължавана, Лазарус представлява най-старият индивид. Още от самото начало на книгата Робърт Хайнлайн насочва вниманието ни към една болезнена за нас тема – мимолетността на човешкия живот. Авторът ни разкрива един свят, в който жестоките окови на времето липсват или поне са далеч по-хлабави. На този фон ние се запознаваме с господин Лонг и неговият най-сериозен проблем – отегчението. Да, точно така! Лазарус Лонг бленува за края на своя живот. Той е отегчен, уморен и преситен; той е видял всичко, опитал е всичко и не желае да отлага повече сетния си миг. За две хиляди години пред неговите очи са минали милиони души, а сърцето му е било разбивано безчет пъти.

  Но вместо смърт и завършек, подобно на своя библейски съименник, Лазарус получава изцеление за пореден път. Така ние се сдобиваме със страхотния шанс да чуем част от невероятните му приключения. Те ни понасят на вълните на фантазията и въображението. Основната тема, около която гравитират всички случки, е любовта. Любовта в безбройните ѝ форми. Без предразсъдъци, без задръжки, без табута, без срам! Кръвосмешение, полиандрия, хомосексуализъм, асексуалност, полиамoрия, полигиния и какво ли още не. Сякаш Робърт Хайнлайн е имал за цел да напише една енциклопедия на любовта. И като един истински учен той съумява да навлезе в неподозирана дълбочина. Лазарус Лонг не просто ни разказва за своя живот. Неговите безкрайни истории стигат до дъното на човешката душа. Той изважда на показ страховете на хората, ревността, алчността, човешката глупост. Без срам или капка притеснение главният герой ни показва кои сме и къде грешим.

  Някак неусетно, докато четем захласнати за колонизирането на нова планета или пък за контрабандата на забранени междузвездни стоки, в сюжета се вплитат още и още идеи. През цялото време Лазарус е обкръжен от свои потомци. Някои от тях са родени десет поколения след него, други – двайсет. Независимо от поредността всички желаят поне за миг да се докоснат до хилядолетния му ум. Редом до тях се нарежда и един изключително сложен изкуствен интелект. Съзнание с разум, чувства и емоции, създадено по образ и подобие на човека. Двамата с Лазарус съумяват да прекрачат междувидовите прегради и заедно полагат основите на едно семейство, изградено върху принципа на полиаморията.

  Така съвсем закономерно стигаме до момента, в който сме убедени, че книгата не би могла да бъде по-завършена или по-цялостна. Тогава напук на нашите предположения тя взима още един неочакван завой и отново кара веждите ни да се повдигнат от почуда. Какво е добрата научна фантастика без проблема за времевите пътешествия? До болка познат, често банален и почти винаги използван като клише, тук той се появява в едно различно амплоа. Какво би се случило, ако всеки от нас имаше възможността да види своите родители в нова светлина? Кой не би се възползвал? Дори и при това си приключение Лазарус Лонг успява да ни покаже още непознати страни на любовта. Страни, които мнозина биха намерили за скандални и неморални.

  Историите, разказани в този опус от маестро Хайнлайн, нямат край. Всяка от тях носи свой собствен чар и ни учи на нещо ново за любовта. Дали са необходими две хиляди години, за да се изпита всичко на собствен гръб? Може би. Лазарус умело отбелязва, че трагедията на ефимерните човеци се състои именно в това, че техните животи рядко съдържат достатъчно време за любов. Е, в такъв случай съществува ли шанс за нас да се докоснем до цялата тази мъдрост? Със сигурност – просто е нужно да надникнем във великата книга.   

 


2019-08-15 | Прочетена: 107