Кратки съновидения в сборника с разкази „Микро”

Разказвачи на книги

Ирина Тодорова | 2019-08-15


Сборникът „Микро” на Мартин Колев експериментира с жанра къс разказ. Не е често срещан като замисъл и реализация, защото тези миниатюри-съновидения носят привкуса на нещо ново, неизживяно досега. В някои случаи творбите приличат на дихания: кратки, но запомнящи се, защото краткостта и непретенциозността не означават лесно възприемане и осмисляне. В микро разказа има множество наслагвания и препратки. Взаимстват се образи от други произведения, автори, познати игри и др. Има препратки: към автори: Франц Кафка и Джордж Оруел; произведения: „1984”; образи: Нарцис; песни и др. Заиграването е много силно застъпено като елемент. Липсват пространни описания и дълга реч на героите. Всичко е казано с кратък, стегнат изказ. Откроява се мистичното, неизясненото, различното, непонятното. Героите в книгата са: смешни, тъжни, нералистични, сякаш създават един паралелен свят и носят атмосферата на действителност, която е откъсната от времето и пространството.

Сборникът е разделен на три части. Първата е „Невъзможни фигури”, която включва 24 кратки истории, а другите две – „Вторници” и „Бързи очни движения” съдържат по 20. Има преплитане на делнично и празнично, възможно и невъзможно, хипотетично и реално. Наблюдават се дилеми между: добро и зло, позволено и непозволено, светло и тъмно, духове и хора. Те са част от основните игри на мисълта и въображението, които мога да се открият. Забелязва се майсторството на автора да изгражда противоречиви образи. Сякаш историите и героите са в непрекъсната надпревара с времето – едно лудо, неспирно движение. Времевите параметри не са точно зададени, читателят не знае кога точно се случва действието – в един момент то е плод на собственото му въображение.

Темите, които се експлоатират в творчество на Мартин Колев са: страх, любопитство, напрежение, тъга. Описват се преходни състояния. Интересна е интерпретацията на цветовете. Наблюдава се употребата на фигури: квадрати, триъгълници, кръгове. Типични образи в книгата са: котка, шах, призраци, вещици, заклинания. Те изскачат ненадейно, докато човек чете. Пуснати на свобода, като духът от бутилка, за който няма връщане. Започват да живеят в нашето съзнание, да си правят удобни и устойчиви скривалища. За „Микро” е характерна пречупена реалност, някъде там, паралелно съществуваща, възможна в нещо като гранични състояния, неестествени за човешкото съзнание ситуации.

Книгата успява да вдигне невидима бариера – граница на възприятието за разказ, да размие понятия като „реално” и „нереално”, с които човешкото съзнание си служи. Кога едно нещо се превръща в микро, в кратка история без да се загуби. Микро историите могат да бъдат определени като просъница и видение в бъдещето. На пръв поглед детайли, предмети и явления от ежедневието попадат в силен водовъртеж от емоции, думи и случки, като стават трудно разпознаваеми и се подчиняват на друга формулировка – авторовата логика. Придобиват ново значение в контекста или ситуацията, в която се представят.

Понякога сънищата изчезват с утрото. От тях остава само усещане от докосване, за да доловим, че има нещо неясно, което не помним съвсем отчетливо. Съновиденията в този сборник с разкази ще се помнят, защото очертават границите на един свят, към който съзнанието се завръща – не само по време на четене, но и в безбройните явни и метафорични пътувания.

 

 

 

 

 


2019-08-15 | Прочетена: 100