„Цинковите момчета" - Светлана Алексиевич

Разказвачи на книги

Кармен Георгиева | 2019-08-16


Книгата е написана въз основа на Афганската война, която обхваща периода от 1979 до 1989 година. Тя продължава девет години, един месец и деветнайсет дни. През декември 1979 г. съветското ръководство, официално приема решението за изпращане на войски в Афганистан. Изпратени са над половин милион воини, като общите човешки загуби на съветските въоръжени сили наброяват 15 051 души. 417 военнослужещи изчезват безследно или са отведени в плен.

   Тук идва въпросът „Защо?“. Защо Съветското ръководство е взело това решение, да изпрати свои момчета на война? В чужда държава, на чужда земя... на чужда война. През 1979 г. в Афганистан избухва гражданска война, с цел пълен политически контрол над страната. Защо обаче е необходима намесата на СССР? Официалният отговор, на това е „Интернационален дълг и геополитика, за нашите държавни интереси и южни граници“.  Какво се случва обаче, когато след десетилетие, съветските войски се оттеглят победени и отблъснати от врага, оттеглят се от Афганистан и се завръщат у дома. Толкова много години, толкова много жертви, за какво? За кого? Политическа грешка? Отговорите ще откриете сами за себе си в книгата, четейки и търсейки ги, вие ще се гмурнете в „приключението" на една безсмислена война.“ А сега казват – фатална грешка, това не е трябвало на никого – нито на нас, нито на афганския народ. Преди мразех онези, които убиха сина ми. Сега мразя държавата, която го изпрати там".

   В книгата ще се сблъскате с личните истории на хора, които разкриват сърцето и душата си пред автора на книгата. Това са майки, погребали синовете си в черната земя, съпруги, загубили своите мъже във войната, лейтенанти, офицери, сержанти и сапьори оцелели и завърнали се в родината, медицински лица и служители работещи в  съветските бази в Афганистан. Ще почувствате трагедията, омразата, благодарността и вината, които са пропили в страниците на книгата. Ще изживеете историите на героите и ще погледнете с други очи на великия СССР.

   Четейки книгата, вие ще се пренесете в годините на афганската война. Ще станете свидетели на  живота преди, по време и след войната и ще се превърнете в „пряк" участник в нея. „Жена ми каза „Ти си фашист!“ и ме напусна“, „Разбрах, че съм способен да убия. Оръжието е в ръцете ми. В първия бой, виждах как изпадат в шок. Губят съзнание... След боя на дървото виси ухо... По човешкото лице тече човешко око".“ Аз издържах!“.

   Съжаляват ли за действията си, руските мъже завърнали се от войната? Как се е променил живота им и повлияла ли е войната на тяхната психика? Кои сега са те, убийци или герои? До колко са изцапани ръцете им с кръв и невинна ли е била тя. „Аз стрелях... Стрелях, като всички...“, „Имаше ли страх? Имаше. У сапьорите в първите пет минути, у въртолетчиците – докато тичат към машината. При нас в пехотата – докато някой не стреля пръв", „Първият убит... Афганско момче... към седемгодишно... Лежеше, разперил ръце и до него, разпореният търбух на вкоченен  кон". Авторката на книгата, хвърля нова светлина върху Афганската война. Представя ни, една нова гледна точка за управлението в СССР, комунистическото движение, режимът и интернационалният дълг. Излъган ли е народът? Напразно ли загинаха „Цинковите момчета"?

   През 1992 г., група майки на воини-интернационалисти, загинали в Афганистан, подават жалба в съда срещу писателката Светлана Алексиевич, автор на книгата „Цинковите момчета". Молбата им се разглежда от Народният съд на Централният район в Минск. Жените са оскърбени, от факта, че техните момчета са показани единствено като бездушни роботи – убийци, мародери, наркомани и насилници. Но нима тези думи, не бяха техни? Тогава когато отвориха сърцата и душите си пред авторката. Тогава, когато бяха слаби и скърбяха. Материалите от този позорен процес, авторката включва за първи път в изданието на книгата си от 2013 г., по което е направен и настоящият български превод.

   Книгата е уникално четиво. В нея е изложена част от историята, тази история която остава зад кулисите, скрита от народа и от света. История, която няма да срещнете в нито един учебник или музей в страната. Не, аз не прочетох книгата „на един дъх". Четях я бавно и я препрочитах, наслаждавайки се на всяка страница, на всеки абзац и на всяко изречение. Когато четях, аз грабех с шепи от една чужда история и преживявах всички емоции и чувства, които е изпитал и за които разказва всеки един герой в книгата.

 

 

 


2019-08-16 | Прочетена: 71