Стопанката на Господ - Розмари Де Мео

Разказвачи на книги

Боряна Нанчева | 2019-08-19


Затворете очи и си представете как би изглеждало вашето най-щастливо място, там, където се чувствате най-спокойни, защитени, обичани – където се чувствате действително у дома. Какво всъщност значи дом – къде е това място, къде сме ние самите, къде е сърцето ни, кой път е нашият ? А сега си представете, че има написано слово – едновременно много старо, предавано през хиляди поколения и  ново, актуално, помагащо ни да открием себе си тук и сега въз основа на истинското минало, въз основа на това кои сме били. Такава е книгата на Розмари Де Мео „Стопанката на Господ” – една приказка за позабравените български традиции, в основата на която стои неизползваната от църквата единайсета заповед: „Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!” и нещо повече – тази книга показва какво всъщност значи вяра, кара ни да я почувстваме, да разберем конкретно защо ние, българите, сме по-различни в това отношение, кара ни да усетим по-силно корена си, да почитаме изконната ни българска традиция.

     Тази приказка е със сравнително опростен действен сюжет – главната героиня Райна, съчетала в себе си българското и италианското (както и самата авторката), се завръща в България след дълго отсъствие, по време на което е създала дом с мъжа си, италианец, в неговата родина. Това се оказва и измамлив дом – просто чужда земя, привличаща поначало с твърде нетрайната си лъскавост. Към истинския й дом, към българската земя, започва да я тегли вик на предците, много по-силен от нея самата и Райна му се подчинява. Заживява в малко българско селце, където се запознава с три специални жени, владеещи магията да помагат на другите, като им покажат как сами да си помогнат. Използвах именно думата „магия”, защото тя е и една от най-застъпените в романа и като се замислим наистина е магия да има някой толкова дълбоко свързан с корените, че да може „да захваща и да държи здраво и корена на другия”. В корена е ключът към всичко – ключът към успеха, оздравяването - физически и духовно, към щастието, към откриването на себе си, към любовта и въобще за всяка човешка мечта. И понякога за да открием този корен, за да открием кои сме, трябва да променим живота си из основи, да не се страхуваме от тази промяна, да не се страхуваме от кратковременната самота, която може да дойде с нея, защото никога няма да сме сами в действителност. Винаги ще имаме себе си, винаги ще имаме сила, която ни помага, щом вървим по нашия път… А каква е тази сила? „Тази сила” е с различни имена, тъй като и религията, повече превърнала се в институция, а не в духовно убежище, й дава твърде различни лица, когато то е едно, независимо от името. В изконната българска традиция тя е просто „онази сила”, създателка на всичко, витаеща винаги навсякъде около нас, в основата на която стоят Слънцето и Земята. Това е и истината – по-проста, отколкото всички си мислим, от която обаче се развива и всяко ни познато вярване. Припомня, че всички сме тръгнали от едно място – един общ дом – този на Светлината и Природата, че в него всички сме обединени и отново някой ден ще бъдем, въпреки всички различия или по-точно поради същите тези различия.

     „Стопанката на Господ” е приказка за истинското значение на българските традиции, за тяхната важност за предците ни, за свързаността им със Земята. Вкарва читателя директно в действието още със самото си начало, изтласква го сякаш неочаквано от разказа в също отворения край при срещата на Райна с Райко, за която и среща загатва прастара народна песен през цялото време на повествованието: „Райна към Райко тръгнала…”. И оттук нататък приказката се доразвива във въображението на читателя, оживява се, предава се, което е и ролята на традицията – да се запазва жива, да продължава ценностите, да припомня къде ни е домът, за да можем да сме хората, които искаме да бъдем, за да оставим нещо добро от себе си в сърцата на следващите поколения, да предадем неизмерима любов към всичко, всички, към другия и към себе си. 

 


2019-08-19 | Прочетена: 145