„ХАВРА”-Захари Карабашлиев

Разказвачи на книги

Радка Дошекова | 2019-08-22


  Дълго време си задавах въпроса:Има ли днес  писатели,които да опишат нашето съвремие?  Всяко време е имало своите поети и писатели,които да рисуват със слово своето време.Не може и ние да нямаме.

   Просто не бях попадала на такъв автор и на такъв роман.Но книгите са като хората.Срещаш ги случайно и разбираш ,че си търсил точно този човек,имал си нужда да прочетеш точно тази книга.

Така щастливата случайност ме срещна с романа на Захари Карабашлиев-„Хавра”.

Ще ме попитате: Какво е ХАВРА? Няма да ви кажа!

   Едно изключително многопластово произведение, в което събития-разнопосочни във време и пространство се събират в едно цяло .И сякаш наистина времето не съществува и всичко се случва точно в този момент едновременно.

   Главният герой-Никола ,почувствах като съученик,който отдавна не съм виждала,но с който имаме много  общи преживявания:

-Детство през социализма – приятни ,но не и носталгични спомени.

-Следване в зората на демократичните промени:”Беше средата на деветдесетте,той бе последен курс студент,беше беден,четеше много ,не пропускаше лекции докато навън се случваха много неща и промени.Опитваше се тогава  да не мисли за това как някои от неговите най-слаби бивши съученици трупаха състояния от контрабанда на цигари и кафе,а той учеше от отдавна умрели философи.”

И така завършилият философия герой  с дарба на писател и поет започва да пише разкази ,издава малък тираж за собствена сметка,но без особен успех. И един ден със своята съпруга заминава за Америка.Мечтае да пише сценарии за Холивуд-мечти,американски мечти.

„В началото опита всичко,което Америка имаше  да предложи на някой като него-беше нощен пазач на язовир,разносвач на пица,диспечер в пивоварна,помощник-санитар в родилно отделение,застрахователен агент,бояджия,шофьор в погребална агенция.”

Става барман и собственик на бар,потънал в дългове.Пише сценарии за екшъни  за Холивуд,но те се оказват едни от хилядите не видели бял свят.Развежда се.

След години се връща в своя роден град-Варна за погребението на баща си.Съвременната действителност го блъска като приливна вълна.Баща му е убит.Убийствата в България  рядко се разкриват.Трябва да го направи сам.Убийството е дело на местна организация собственици на половината град,с техни хора навсякъде-полиция,общински съвет,съд,депутати ,партия.Техни са радиото телевизията,пристанището,летището…

Името на групировката му навява спомен-по онова време това било малка застрахователна компания с офис в подлеза и видеотека.

Да.Докато ние учехме-навън се раждаше мафията-си казвам аз докато чета тези редове от романа.Но тогава още не знаехме до къде може да стигне това.

Като истински екшън герой Никола  тръгва сам да се бори срещу мафията.

Сценарият,който му поднася живота се оказва  много по-заплетен от холивудските сценарии,в който той е главният герой.

 Неговата първа  книга с разкази все пак е намерила свои читатели-един човек от село, една лекарка.Лекарката,вече възрастна жена го открива и му възлага необичайна мисия.Разчитане и превод на ръкопис на нейна далечна роднина.Събитията в ръкописа ни връщат в далечната 1871 г.Животът на една жена,любовта и към един мъж.Жената  е необикновена,а мъжът още по-необикновен.Мъжът е невероятна личност с още по-невероятна съдба.Бих казала перфектно измислена от автора съдба .Но всъщност се оказва,че това далеч не е измислен герой,а реално съществуваща историческа личност.Името на героя е малко променено ,навежда те към името на тази историческа личност,но кой да предположи че този човек е минал през такива изпитания.Почти накрая разбрах кой стои зад това име. И питам се колко знаем за живота на хората оставили името си в историята.Имената им са просто имена на улици . 

 Ако имаше повече писатели като авторът на „Хавра”,които да представят историческите личности като хора с човешки съдби,чувства,грешки и победи,тогава човек може да почувства защо тези хора са  оставили името си  в историята и тогава преклонението  и възхищението към  тях вече няма да  са само празни думи, и имената им вече няма да  са просто имена на улици.

Ще ме попитате: Коя е тази личност? Няма да ви кажа!

Авторът ме води напред –назад във  времето,като в хипнотичен сеанс,но като умел хипнотизатор не забравя да ме върне отново тук и сега.Тук и сега в нашето време,което трябва да живеем на пълни обороти и  да приемаме всички предизвикателства,както неговият главен герой.Понякога да бъдем философи ,понякога екшън герой,понякога да летим в облаците,понякога да стъпим здраво на земята,на онази земя която…….,но винаги да пазим достойнството и честта си.

Ще ме попитате: И какво е искал да каже авторът в края на краищата? -Няма да ви кажа!

 

 

 


2019-08-22 | Прочетена: 176