„Никога не ме оставяй“ - Казуо Ишигуро

Разказвачи на книги

Калина Иванова | 2019-08-22


Преди три дни прочетох и последната страница на романа, но така и не успях да приключа с него. Някак си заседнах вътре и сега се лутам из лабиринтите му, търсейки отговори, но вместо това се сблъсквам с нови и нови въпроси. Недоумявам с какво ме улови подобно на мишка в клетка? Дали с това, че не само не дава отговори, а дори и въпроси не задава. Просто ни разказва привидно спокойно и простичко една разтърсваща история с гласа на главната героиня, история, в която героите приемат безропотно съдбата си, без  да допускат, че са невинни жертви на чудовищно престъпление. Кат е създадена чрез клониране и отгледана, заедно с много други подобни деца, с  цел, в бъдеще да бъде използвана като донор на органи. Невинни жертви по рождение, жертви, които нямат право дори на зрънце надежда, възпитани със съзнанието, че са нещо по-малко от останалите хора. Единственото, за което малка част от тях си позволяват да мечтаят е същия този безчувствен свят да им даде не друго, а просто малка отсрочка от три години живот, за да се порадват на любовта си.  Плашещо е, че дори не им минава мисълта да избягат, да нарушат правилата, но най-страшното, това което не ми дава мира е възможността човек да бъде формиран до такава степен, че да не бъде способен да погледне на живота и съдбата си от друг ъгъл. 

Романът разтърсва с контраста между бездушието, завладяло света и плахите надежди на тези деца. Авторът така и не казва с какво ги държат под пълен контрол. По презумпция в романа бягството и спасението не съществуват като алтернатива. Интересното е, че на героите дори не им хрумва мисълта да не се подчинят на това чудовищно „трябва“, при условие, че в края на краищата повече нямат какво да губят.

Авторът ни кара да се замислим върху редица екзистенциални въпроси като съществуването на човешката душа и правото на живот и лично щастие. Фактът, че някой е съумял да клонира човек, в никой случай не му дава собственически права върху новото същество.

Романът „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро е едно смразяващо пророчество, което дълбоко се надявам да не излезе никога извън страниците му.

 


2019-08-22 | Прочетена: 108