Автобиографията на един труп – Сигизмунд Кржижановски

Разказвачи на книги

Веселина Златкова Кискинова | 2019-08-23


„ Имаш ли някаква представа от Кафка? – Само колкото да мога да участвам в разговора.“

Не съм чела нито дума от Кафка. В близкото ми обкръжение няма хора, които да са чели дума от Кафка. Не знам защо, но името Кафка винаги ми е звучало някак сериозно, всяващо респект, едно такова, че ти качва точките в IQ теста само затова че го знаеш. Мога да си представя конкурс за красота, като по филмите, и претендентката:

–        Каква ще е каузата Ви ако спечелите този конкурс?

–        Ще работя за един по- добър свят!

–        А с какво се занимавате в свободното си време?

–        Чета томовете на Кафка.

И ей тъй печели момичето, защото никой не може да провери казва ли истината и никой не иска да признае, че не знае ни ред от нашето австро-унгарче.

И защото ми е така непознат този господин, анотацията на гърба на книгата, за която иде реч, въобще не ме впечатли, да не кажа, че можеше направо да ме откаже. „Руският Кафка“ – така бил наричан авторът. И сега това хубаво ли е, не е ли. Престраших се, ще се чете. Така се запознах с Сигизмунд Кржижановски. Така прочетох „Итанесиес“ на издателство Аквариус. И от този момент нататък бях сигурна, че някога излезе ли ново заглавие на българския пазар от този автор, ще бъда първата на касата в книжарницата. И заглавие излезе – „ Автобиография на един труп“. 

За да прочетеш Автобиографията трябва да се позадълбочиш – в биографията на автора, в живота, в световната история, в тълковния речник. Това не е книга, която вземаш ей тъй за метрото. В края на книгата са публикувани бележки, които правят четенето една идея по- леко, особено когато авторът заприда нишка из московските потайности, която по вина на времето и туроператорите се заплита на кълбо от несъществуващи улици и непознати сгради. Но ако всичко това не те откаже да прочетеш това кратко томче, то чудото на Кржижановски може да плени и теб.

„Неведнъж с известна радост съм забелязал как линиите на мисълта съвпадат с линиите, разчертали града: завой след завой, чупка след чупка, извивка след извивка: с точността на геометричен план.“

А мисълта на Сигизмунд е лабиринт. Това е което очарова в него. Наглед прости, смешно близки до ума мисли и идеи, хрумки, които ти спират дъха – „как не съм се сещал, че животните, които снасят яйца нямат пъп, та то е кристално ясно!“, съждения и въпроси, които правят немислимото – откъсват те от фейсбука, за да вземеш да помислиш.

Автобиографията разкрива труп, който е отнесъл в гроба си не просто измършавяло, болно тяло, а прашинка от Вселената с всичките й въпроси и някои от най- наболелите й отговори; труп, в когото има много живот – „ хората със закърняла чувствителност, с почти мъртвешки вцепенена психика, вече изобщо не могат да живеят без външна намеса. Но могат да бъдат живени. И още как.“

„… защото съм като куршум: или покрай, или през.“

Няма книги, които те променят. Има книги, които посаждат мисъл в главата ти. Мисъл, която не ти дава мира, която минава през теб, сред толкова други, които не уцелват точното място.

Нощите се променят, защото вече знам какво представлява пухът в една възглавница. Сънищата ми се борят за новоосъзнатото си право да сънуват. Действителността ми се съмнява в себе си, защото „ ако човек винаги сънува един и същи сън, но всеки път се събужда сред нови хора и в нова обстановка, действителността ще му се стори сън, а сънят би имал всички признаци на действителността.“

            Кржижановски пише магически и чудно, пише приказно и фантастично, пише така, че да преглътнеш реалността – да я осъзнаеш, да я видиш ясно през опушеното стъкло на метафизиката, да вземеш решение как ще живееш в тази вече прозряна реалност и всичко това, без да изгубиш главата си в епоха, която ти подстригва косата от гръцмуля и тогава, и сега.

„Ако мисленето е разговор със самия себе си, то онова, което се случи между нас, е разговор на два разговора.“

Да поговориш с труп – буквално и преносно, и този разговор да е разговор със самия теб. Ще му позволите ли да ви живее?

 

 

Аквариус

 

 

 

 


2019-08-23 | Прочетена: 131