"Стая 1408 " - Стивън Кинг

Разказвачи на книги

Деница Петрова - Лу | 2019-08-23


Хотел "Долфин". На пръв поглед една обикновена сграда на градски хотел. Майк Енслин- писател на ужаси преглежда оживено пощата си с писма и попада на картичка с реклама на хотела. Точно по това време той търси поредното си предизвикателство в лицето на история за слухове за паранормални явления. Самият той пише за тях, но не е убеден, че съществуват. Вярата му се простира до нещата, които очите му могат да възприемат в своята реалност. Отвъд това, има и друго...завесата на мрака постепенно ще се вдигне пред него. Енслин прекарва времето си на места, за които се говори, че са изпълнени с призрачни истории, за да черпи вдъхновение за своите книги. Всъщност пребиваването му на всяко такова място е подтикнато по скоро от вътрешното му убеждение, че призраци няма, което той иска да препотвърди пред себе си. Застанал пред поредният си шедьовър, който желае да създаде в книга, той не приема предупрежденията на управиятеля на хотела за многото случаи на странна и необяснима смърт във въпросната хотелска стая. Въпреки това управителят отбелязва възхищението си към творчеството на Енслин, като изброява няколко негови книги:"Десет нощи, в десет къщи, обитавани от призраци"- прочете управителят - Десет нощи, в деет гробища, обитавани от призраци", "Десет нощи, в десет замъка, обитавани от призраци"- той погледна Майк и едва забележимо се усмихна. За написването на тази сте пътували до Шотландия. Да не говорим за разходите из Виенската гора. Разходите за всички пътувания се приспадат от данъците ви, нали? В крайна сметка призрачните обитатели са вашата професия..." 

И така Майк Енслин загърбва всички предупреждения за опасност и се отправя смело към асансьора на хотела, към стая 1408, със силната амбиция да завърши своя проект от поредицата с "Десет нощи, в десет хотелски стаи, обитавани от призраци".

"На екранчето над вратата осветеният номер 12 изчезна, появи се номер 14. Асансьорът спря. Вратата се плъзна встрани, разкривайки най-обикновен коридор, постлан с червено-златист килим(Определено не е персийски-каза си Майк), и аплици, които приличаха на газени лампи от деветнайсети век". 

Да, всичко създава в неговите представи спокойна хотелска атмосфера, която с нищо не предвещава нещастните самоубийства, описани от хотелиера. Майк отключва вратата, и влиза в стая 1408, с нагласата за една спокойна, нормална нощ. За всеки случай той подготвя диктофон, с който да обобщава и записва наблюденията си. Оглежда се и в самата стая установява обичайна подреденост за една хотелска стая. Легло, телевизор, санитарен възел, радио, което показва текущото време, стени декорирани с три рисувани картини. " На едната беше изобразена жена с вечерна рокля, каквито са носили през двайсетте години, застанала на някакво стълбище, на втората се виждаше платноход, третата бе натюрморт, плодове, подредени в порцеланова купа- ябълки, портокали, банани, бяха обагрени в отвратително жълто-оранжев цвят. И трите картини бяха рамкирани и защитени със стъкло, и трите висяха накриво..." Така започват странните явления, на които Майк попада, след влизането си в стаята. Всъщност картините се изкривяват под невидимото въздействие на сила, която оказва натиск върху тях. Майк предполага, че става жертва на зрителна измама, на шега на очите му, дължаща се на умора, но промените в картините отново продължават, въпреки, че той ги намества. Реалното придобива други измерения. Прераства в нетипични за него неща. Явления, в които не е вярвал. Сега разказите, които описва оживяват пред погледа му, по-истински и живи отвсякога. 

" Жената на стълбището беше наклонена наляво. Също и платноходът, на чиято палуба стояха английски матроси с клоширани панталони и наблюдаваха ято летящи риби. Жълтеникавите плодове-сякаш обагрени от светлината на палещо екваториално слънце -бяха килнати надясно. Въпреки, че по принцип не беше педант, Майк обиколи станята и намести картините..." Но с наместването на картините, приключенията на Майк не свършват. В стаята изведнъж се пуска радиото, и започва да свири стара ретро мелодия. Циферблата на екрана се променя, сякаш някой го наглася. Майк застава на прозореца и започва да се оглежда навън, на отсрещната сграда се вижда собствения му лик, като прекопирано отражение, и той се опитва да чуе гласа си като ръкомаха и вика, но тези звуци остават като в празна пустиня. Изведнъж прозореца пада на ръката му, и той се наранява, отива в банята да се превърже, а там водата потича, дори без да е докоснал кранчето...

Картините се изкривяват, дори в неговото съзнание. По-страшните картини от живота му нахлуват в главата му като спомени, но спомени от кошмарен сън, от който не може да се събуди, и го карат да изпадне в истински ужас. Ужасът на чувството, че не успява да преодолее тежките емоции, зазидани в дълбоките кътчета на душата му. Изпитва вътрешното желание да може да ги подреди, или само да ги върне обратно, за да може да им придаде вид, в който му се искаше да бъдат. Разкъсани картини от живота му, сякаш парчета от сложен пъзел, който чакаше да бъде сглобен. Завладяват го зрителни халюцинации и видения. Починалата му дъщера идва за да го види, баща му, който също е починал го чака в стаята,за да разговаря с него. Болезнени спомени в неподреден огромен пъзел. Отчаяние и страх...това не е неговта реалност, не тази в която вярва, но е тази за която пише. И така Майк ни повлича в разказа му, и ни предизвиква  да подреждаме пъзела заедно с него в стаята на ужасите в този хотел. 

Това е стаята и на моите спомени, на моето подсъзнание,на скритите тайни за които не смея да говоря. Всеки има своята стая на ужасите. Затвори се вътре и надникни зад истината и призраците, за които не смееш и да помислиш. Погледни през прозореца, и виж дали отражението ти е истинско, дали това е твоят образ, и дали някой те чува, когато крещиш ? Една нощ, в една хотелска стая, застанала срещу собствената си същност, срещу демоните, които се борят в картините от живота. 

 



2019-08-23 | Прочетена: 144