Нощен влак за Лисабон – Паскал Мерсие

Разказвачи на книги

Яна Стефанова | 2019-08-23


В един ден, който започва като всички останали, застаряващ професор по древни езици ще срещне непозната жена и случайно ще открие книга, написана от португалският доктор Амадео Прадо. Тези две макар на пръв поглед несвързани събития, ще отведат професор Грегориус както към Лисабон, така и надълбоко в миналото на Прадо. Минало, което не само ще разкрие неподозирани истини за доктора, но и ще покаже на Грегориус какво е липсвало досега в живота му. 

А моята история с „Нощен влак за Лисабон“ започна далеч не така романтично, както професор Реймунд Грегориус се натъква на дневника на Амадео Прадо. Започна и в противовес с правилото – първо гледах филма. Докато четох книгата не можах да се отърва от образа на Джеръми Айрънс като професор Грегориус.  Но това едва ли е толкова лошо.

Припомням си и  пътя на издирването на тази книга. Трябваше да преровя десетки книжарници. За да я намеря по средата на две пътувания и да я чета основно в самолета. Подходящо. Донякъде. 

Но да се върнем към професор Реймунд Грегориус. Представете си. За пореден ден с бърза крачка вървим по маршрут, който познаваме до болка. Неосъзната. Едва ли има нещо, което да откъсне погледа ни от ледниковозелените води на Ааре. Но изведнъж непознат досега импулс ни изтръгва от действителността.  За професорът по древни езици това е срещата с девойка на ръба на мост, която произнася енигматичната дума Portuguese. А книгата на Амадео Прадо, която Грегориус ще намери само часове по-късно е билетът към нощният влак за Лисабон.

Но тази книга не е единствено билет към града и миналото на обичания от всички доктор. Тя е пътят, който Грегориус извървява, за да намери отговор на въпроса на Прадо: „Ако приемем, че изживяваме само една малка част от живота, който е вътре в нас, какво става с останалото от него?“

Срещайки се с близките на Амадео, пред Грегориус се разкрива образът на една измъчена душа – доктор, революционер, писател, мечтаещ да трансформира езика ; мъж, раздвоен между лоялността и морала. И някъде измежду разказите за миналото на Прадо и лисабонските улици, професора започва да гледа по различен начин на собствените си преживявания. Напускайки Лисабон, Реймунд разбира, че „… оставяме по нещо от себе си, когато напускаме дадено място, оставаме там, макар и да си тръгваме. И има в нас неща, които можем да преоткрием, единствено ако се върнем там." Макар и да остава скрито за читателите дали Реймунд отново ще прекрачи Лисабонската гара, възможността да продължи прекъснатият си живот там, продължава да вълнува.

„Нощен влак за Лисабон“ е книга, пропита с философските разсъжденията на Паскал Мерсие, които градят картината на спомените, репресията, съпротивата и нуждата от споделеност. Това е многопластов роман за търпеливите и носталгичните мечтатели, готови да се насладят на всяко изречение. „Нощен влак за Лисабон“ е за тези, които ще се гмурнат в мистерията с готовност и ще се питат кой ли е бил онзи безшумен, решаващ момент, обърнал завинаги посоката на живота им. 

 


2019-08-23 | Прочетена: 342