Дневникът на един дръндьо: Родрик командори

Разказвачи на книги

Краси Жекова | 2019-08-29


Заради нежеланието на сина ми да чете книжки се наложи да му стана партньор в „досадното нещо“. Бях избрала книга от извънучебния списък, която моя приятелка ми препоръча. Това впоследствие за моя радост се оказа поредица от книги -  „Дневникът на един дръндьо“ на писателя Джеф Кини.  Казвам за радост, защото знаех, че след като свърши с едната книга, синът ми ще хване втората вместо да се върне към ежедневието с електронни игри. Как книжката преобрази непокорния ми тийнейджър в любознателно четящо дете? Да ви кажа честно и аз не усетих прехода.

Когато вече бяхме опознали героите от първата книжка – Грегъри Хефли и семейството му – по-големия му брат Родрик, по-малкия Мани, несправедливите му родители, както и най-добрия му, но малко чудат приятел Раули - двамата се впуснахме във втори том на приключенията: „Дневникът на един дръндьо: Родрик командори “.

 Както се разбира и от заглавието, книжката представлява дневник, който Грег води за своето ежедневие. Мисля, че именно това грабва младите читатели – светът на омразното училище, гадните домашни задължения, ежедневния тормоз от по-големия му брат и отегчаващото присъствие на по-малкия и не на последно място – досадните родители, всичко това видяно през очите на едно подрастващо момче. И споделеното нещастие. Че кой тийнейджър не е в плен на ужасното си ежедневие? И на кого не би му олекнало да знае, че и други нещастници по света страдат от същите несправедливости като него? Например досадното спортуване. На кого не му се е случвало да иска да си помързелува вкъщи или да поиграе на еди коя си видеоигра, а чудовищния му баща да го кара да ходи на плуване? И то не как да е, а облечен не в нормални плувни шорти като другите деца, а в останалите от по-големия му брат възтеснички прилепнали бански гащета?! Ами тъпотията с момичетата? Как винаги се получава така, че момичетата се заговарят не с Грег, а с глупавия му приятел?! Вместо да оценят неговото остроумие, момичетата решават да харесат шантавия костюм на  Раули от последната му екскурзия. Ами когато пък вместо да стане за посмешище, че в деня за професионална ориентация в училище на Раули му се пада професия „медицинска сестра“, момичетата отново се присламчват към него да обменят мнения, защото и на тях им се е паднала същата професия! Ама че гадост! Ама не виждат ли, че костюмът му е супер смешен, а професия „медицинска сестра“, паднала се на момче, заслужава единствено подигравки! И как после да не се дразниш на приятеля си! Освен всичко това, Раули имитира Грег. Дори си поръчва дневник за рождения ден! Е, животът не е ли скапан? Да не споменаваме и Родрик, баткото на Грег. Всяко момче с по-голям брат би си казало, че случките в дневника на дръндьото са извадени от неговия собствен живот. Четейки, човек не може да не се запита: откъде да му се не види по-големите братя и сестри придобиват тази изобретателност в тормоза над по-малките. И как после Грег да не се радва, че му се е родил по-малък брат.  Това го издига на по-високо ниво. И само майка му да не бдеше като орлица над по-малкото му братче... 

Въобще целият дневник е компилация от безумно куриозни случки, които през погледа на един напъпил тийнеджър изглеждат невъобразими световни трагедии. И отгоре на всичко всеки от забавните разкази е гарниран с ужасно смешни картинки. А какво по-хубаво от книжка с картинки!

Така синът ми се превърна в страстен читател на дневника на дръндьото. Има какво още да се желае с останалите книжки от ваканционното четиво, но не е толкова страшно – все пак на дръндьото му се случват къде по-ужасни неща. 



2019-08-29 | Прочетена: 74