„Не пресъхвай, Изворче” – Димка Буюклийска – Найденова

Разказвачи на книги

Екатерина Пенчева | 2019-08-29


Думи на първия читател на моята учителка

 

    Селищният очерк „Не пресъхвай, Изворче!”, носещ заглавие с послание за бъдеще на едно древно селище, пълно с живот през годините, разказва със своя голям обем интересни и значими за поколенията сведения за свидното гнездо на писателката Димка Буюклийска. 

    Книгата е жанрово богата. Освен документална, историческа, хронологическа, есеистична и художествена проза, родословни дървета на много фамилии, факсимилета от документи и снимки, тя съдържа авторски стихове и творби в мерена и немерена реч от други творци.

Най-ценен е разделът, в който моята учителка прави исторически документално-художествен анализ на четническото движение в ловешкия край, какъвто няма в такава цялост и изчерпателност досега.

    Особено интересно ми беше описанието на религиозните празници, пословиците и поговорките на изворджѝчани, азбуката на живота на моята учителка, носеща зрелостта, чувството за хумор и мъдростта на един достойно преминаващ жизнен път. Порази ме бащиния ѝ съвет, когато си е избирала начина, по който да се труди: „ Избирай професия, в която да летиш като лястовичката, да плуваш като мряната, да бягаш като сърната, а не като патката – много ги може, но не майсторски”. Трогнаха ме майчините ѝ разкази, запомнени и описани с толкова синовна обич, обръщенията към младото поколение, които тя прави мъдро, но не дидактично. Не мога с изчерпателност да избера най-вълнуващите и интересни моменти за мен в книгата, защото са много. Хареса ми изповедта за голямата любов в живота на госпожа Буюклийска – Емил Найденов, излята с удивително пестеливо и силно перо, както трябва да бъдат споделяни най-съкровените трепети в душата на една обичаща и обичана достойна жена. Трогна ме майчината любов към децата ѝ Валентина и Орлин.

    Ценен е събирателския труд на авторката. Материалите от селищния очерк тя е издирвала дълги години. Съвсем искрено в предговора Буюклийска казва, че не е писателка. Много откровено в книгата тя признава, че животът е нейния учител.

    „Не пресъхвай, Изворче!” ме направи и приятелка с Димка Буюклийска, което ме изпълни с нова обич и още по-голямо уважение към нея. Особено бях развълнувана, когато на екземпляра от книгата, който ми подари, тя написа: „Кате, не можех без теб. Димка.” Тези думи тя ми повтаряше често и те са най-голямото ми удовлетворение за безграничното ѝ доверие в мен.

Да бъда редактор и коректор на такъв сериозен труд беше голямо творческо предизвикателство. Направих го, защото видях богатството на съдържанието между страниците на тетрадките, които госпожа Буюклийска беше нанизала с красивия си почерк старателно, търпеливо, вдъхновено, талантливо, с чувство на отговорност и премерен, приятен, някъде пиперлив хумор.

    Нека не пресъхва бликащото изворче на всеотдайността, любовта към родния край, таланта и живота у Вас, моя скъпа учителко!

, селищен очерк, издателство „ДИМИ” 99, София, 2013 г.



2019-08-29 | Прочетена: 60