„Поговорки, пословици, общовалидни изрази и фрази” – Руска Дойчева

Разказвачи на книги

Екатерина Пенчева | 2019-08-29


Достоен труд, който ме докосна

 

    Книгата на Руска Дойчева „Поговорки, пословици и общовалидни фрази” е труд, достоен за уважение. Всеки труд заслужава нужното признание, отговорност и респект. Иде реч за друго – от десет години ден по ден тя е събирала упорито и всеотдайно поговорки, пословици, общовалидни изрази и фрази. С постоянство и вяра в доброто начало у човека тази жена страница по страница е издирила и записала думите на българина, неговите изконни мъдрости, за да ги даде на сегашното поколение от всички възрасти да се знае и помни словото преминало през годините. Интересното в тази непретенциозна книжица е и това, че госпожа Дойчева не се е ограничила само в поговорките и пословиците. Тук намират място и общовалидни изрази и фрази, които се употребяват до днес в разговорния език, а в някои случаи наподобяват интересни метафори.

    Съзнавам, че в днешния виртуален век информация блика отвсякъде, но въпреки това, ми се иска до поясня някои понятия, върху които се замислих. Това са като поговорка, пословица, израз и фраза. Дадох си сметка, че ние – читателите, ги възприемаме като аксиоми и не се замисляме за тяхното значение в езика. И като съвременен човек, и аз потърсих значението им в Гугъл.

    Пословица – кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение.

    Поговорка – народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейски опит.

    Израз – съчетание от думи или кратко изречение/ външна проява на чувство, отношение, настроение, изражение.

    Фраза – смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл, израз, изречение.

    Книгата на Руска Дойчева намери своите читатели, които оцениха по достойнство мъдростта на нейната цялост – поклон към българския ум и памет.

    Прочетох с наслада десетгодишния труд на една истинска българка, събран в шестдесетина страници, който ме докосна отвътре дълбоко човешки. Тя посвети последните години от живота си на тази книга. Сбъдна последната си мечта. Вярвам, че душата ѝ е намерила мир и покой на небето.

 

, Ловеч, 2016 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


2019-08-29 | Прочетена: 61