„Третият човек” – Никола Филипов

Разказвачи на книги

Екатерина Пенчева | 2019-08-20


 

Размисли за една житейска история

 

    Както казва Н. В. Гогол: „Тази книга излезе, възможно е някъде на белия свят да живее и нейният читател.”

    В семейството на майката и бащата се ражда нов живот – Третият човек, връзката между тях. Така започва повествованието в книгата на Никола Филипов. Тя е построена в три основни части – „Преди началото и след това”, „При тризъбеца на Нептун” и „В прегръдката на Мелпомена”. Това триединство обединява различните етапи от историята на главния герой и представлява автобиографична история на живота му – детство, юношество, младост, зрялост и мъдрост.
    Всички знаем, че етапите на живота са своеобразни епохи в битието на човек, всяка от които заменя предишната, като последователността на възрастовите етапи се характеризира с необратимост във времево отношение и опит, знания, умения и мъдрост в житейски план.
    Последователно и откровено Филипов рисува реалистични житейски картини, преминава през характерните моменти от битието си, среща се с различни хора, за които разказва. Особено място в душата на писателя заемат тези, които са му подали ръка в трудни и кръстопътни моменти с техните човешки жестове на добросърдечие и благородство.
    В „Третият човек” умело се преплитат различни теми – нещата от живота през детския поглед, афинитетът към морето и корабите, описание на различни истории от моряшкото и военно ежедневие във Висшето военноморско училище и плаванията по море, астрономия и митология, чистотата и красотата на първата и зряла любов, интересите в областта на изкуството – рисуване, поезия и литература, любов към книгите и театъра. В своя изказ авторът наслагва и шаржова поезия, с тънко чувство за хумор разказва в мерена реч различни епизоди. Този похват обогатява жанрово повествованието и допринася за по-голяма четивност.
    Имах честта да проследя написването на романа „Третият човек” като редактор. Но не само това – и като съавтор. Редакторът на девет мои книги Никола Филипов в късните следобеди ми се обаждаше по телефона и споделяше идеите и хрумванията си още преди да ги напише. На чаша от любимото си червено вино той ми разказваше епизоди от живота си. Имах удоволствието да наблюдавам как, пишейки своята изповед, проследява битието си като на кинолента.
    Идеята за книгата се роди преди няколко години. Тогава Филипов ми каза, че иска да напише своята история, защото не може да я отнесе на небето. Но… Той не беше убеден, че е достоен да бъде главен герой в книга. Казах му, че всеки човек и достоен да бъде такъв, защото всеки живот е значим. Понякога, когато ми е разказвал различни случки, съм му казвала „Опиши това, опиши онова…”
    Романът „Третият човек” беше прочетен не само от внука и внучката на Никола Филипов, на които е посветен. Защото това не е само история на богат човешки живот, а и разказ за съдбата на едно поколение, минало през три различни епохи, през две различни революции, поколение, което днес е в своята достолепна и мъдра възраст, от което има какво да научим. И да запомним.

 

, роман, издателство „Сафо”, Ловеч, 2017 г.


2019-08-20 | Прочетена: 58