„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

Разказвачи на книги

Рада Минева | 2019-08-30


„Мечките серат в гората, а всички останали серат на Бьорнстад.“

„Бьорнстад“ не губи време. Грабва те от първата страница. И не те пуска дори след като вече си прочел книгата нездравословно количество пъти. Това е една от онези книги, които остават съзнанието ти все така с яркото чувство, което си изпитал при първото прочитане. Тежка книга, която не можеш да спреш да четеш – поглъщаш цялата наведнъж, а цялото осъзнаване на това колко всъщност тежка е била идва с меланхоличния ступор, в който те оставя за седмици. 

В един замиращ град вдън шведските гори всичко е студено – особено хората. Но сърцата им горят за хокея. В него те виждат шанс за оцеляване на града им, не просто го обичат, те разчитат на него, живеят за него. Един юношески полуфинал не е само някакво събитие, той е просто всичко. 

Но когато напрежението прераства в насилие, което заплашва да зарови града под преспите, това преобръща животите на всички. Момчетата от отбора, политиците зад него, семействата им, феновете, нормалните жители на града, децата по улицата – всички го преживяват различно, за всеки значи нещо различно. И ти започваш да обичаш всеки един от тези отчаяни хора с много сблъскващи се идеи и приоритети. Освен няколко човека, които искаш да унищожиш.

„Бьорнстад“ не е книга за хокей, а за една общност, опитваща се да се справи с насилието, зародило се някъде между борбата за оцеляване, желанието за победа, любовта и спорта.

Книгата не претендира за нищо, не тръгва след големите метафори и завоалираните поетични заключения. Казва ти всичко направо, такова каквото е, а изводите, до които достигат героите, са универсални, дълбоко човешки и искрени. Неща, за които никога не си се сещал преди, но сега не можеш да спреш да обмисляш. Как живеят момичетата в един град, който боготвори мъжки спорт. Колко момчета стават жертви на токсичната култура на спортните съблекални – грубите шеги, борбата за внимание, стремежът да се покажеш като най-големия мъж. Смесването на спорта с политика убива ли смисъла му. Колко е трудно да си признаеш че си лицемер, изправен пред нуждата да си част от нещо и съзнаването на греховете му. Способна ли е една общност да избере правилния път дори ако това значи да обърнат гръб на хокейната звезда, надеждата, Кевин Ердал, и да повярват на Мая, едно момиче.

Бакман обича да цитира една проста истина в началото на главата и след всички наглед несвързани сюжетни линии да я повтаря отново в края. Тогава тя е придобила изцяло ново значение, навързала е сложните терзания на различните герои и ги е съблякла до същността им – до първичните дилеми на човешката природа. Това е „Бьорнстад“ – разказ за хората и най-трудните им решения. 

Стряскаща е всеобхватността на събитията. Защото ако други автори пишат в два времеви периода – Сега и Преди, то Бакман не е уплашен да пише за Сега и 10 Години По-Късно. Така че виждаш как всичко се случва и как всяко малко нещо, за което четеш, се отразява на животите на тези хора в бъдещето. По този начин всичко изглежда по-значимо.

Чувството, което ти оставя – болката на един забравен град в гората, преборил се да оцелее без светът да забележи.

Фредрик Бакман винаги е писал тежки книги, които да ти стоплят сърцето. „Бьорнстад“ е може би най-тежката и със сигурност ще ти стопли сърцето. След като го пръсне на парчета и го сглоби отново. Няколко пъти. 

„Защо хората се вълнуват от спорт?

Защото спортът разказва истории.“

 

 

 

 

 

 


2019-08-30 | Прочетена: 118