"Нищо" на Яна Телер.

Разказвачи на книги

Таня Матева | 2019-08-30


"Нищо“ е книга, която сама си прокара път към мен. Още помня този ден, сякаш си спомням за деня, в който съм се запознала със скъп приятел. Разхождах се из любимия ми Пловдив и нещо ме притегли към близката книжарница. И я видях. Първо ме заинтригува заглавието – провокативно, различно и загатващо за нещо интересно зад кориците. Признавам си, че докато обърна задната корица за да видя за какво се разказва в нея, вече бях решена, че трябва да я имам. От бързане да се насоча към касата, четох съвсем между редовете и това което си мислех, че купувам беше разказ за малко момче, което смята, че живота няма смисъл, а неговите съученици решават да му докажат обратното, като събират най-значимите за тях неща и създват „купчината смисъл“. Казах си, че това е една позитивна книжка, в която най-невинните създания, а именно децата, ще покажат на нас възрастните, кои са най-важните неща в живота. Колко вдъхновяващо! Ура! Само, че грешах. Колко много се радвам, че грешах! Тази книга не е за хора със слаби сърца. Не е за такива, които не свалят розовите си очила и рисуват само слънца. Това литературно бижу, описва човешката природа до най-грозните детайли. Авторката показва  колко много граници може да премине човек, при определени обстоятелства. Как една кауза, ако е достатъчно важна, може да те накара да загърбиш човешкото в себе си. Показва как колектива може да се превърне в жив организъм със свой собствен морал и ценности.

Описват тази книга като „Повелителят на мухите“ на XXI век. Идеята действително е същата, но историята, която разказва Яна Телер за мен лично е много по-страшна. По-лесно ми е да си дам обяснение за жестокото поведение на деца, живеещи с месеци в изолация, отколкото тези, водещи видимо един нормален живот и които може би срещаме всеки ден, без дори да ги забележим. Авторката разказва за едно необикновено дете, открило нещо важно за себе си, а именно, че нищо няма смисъл, че „всичко е един голям маскарад“, в който „всички се преструват, че онова, което не е важно е много важно, а истински важното, изобщо не е важно“. Неговите крайни изводи започват малко по малко да разбиват илюзиите на съучениците му за щастливо и безоблачно бъдеще. Без да подозира отнема мечтите им. Това е ключов момент, в който всичко за тях се променя. Те се променят.

Този роман повдигна много въпроси в мен. Колко истина имаше в думите на Пиер Антон? Какво трябва да се е случило с едно дете, за да разсъждава над толкова философски въпроси и да достигне до крайни решения? Кога преминаха критичната точка? Кой беше отговорен? Възможно ли беше всичко това да се предотврати? Отговорите оставям на вас.


2019-08-30 | Прочетена: 64