Чудният свят на Йовковите „Старопланински легенди“

Разказвачи на книги

Радостина Райкова | 2019-08-30


          Свят, безкрайно далечен, прашно притихнал, но така привличащо прекрасен... Свят на борба, свят на съдбовен избор, свят, обагрен с алена горчивина, но и с надежда за спасение... Свят, преплел добротата и красотата, тъгата и болката, страданието и смирение, греха и изкуплението, смъртта и вечността... Йовковият свят... Изтъкан от  онази магична приказност, в която се случват чудеса, в която любовта пребъдва и след видимото, и след края на битието. Там, където свободната душа чертае безкрайните пътища на порива, там, където времето спира, омаяно от дивата красота на девойките... Там, където всичко е различно, където добротата лекува, където краят на живота е начало на спасението...

          Десетте разказа от цикъла „Старопланински легенди“ разкриват изкусното майсторство на Йордан Йовков, неговия магнетизъм, лекотата на истинския творец, който умело борави с многоцветната палитра на словото, за да придаде на идеите си по-ярки нюанси. Идеи, пареши като огнена стихия, идеи, съчетали детайлите на битието и романтичната ласка на различността... Идеи, започващи от „Шибил, страшен хайдутин“ и хубавата Рада и тяхната обич отвъд живота („Шибил“), преминаващи през чудото и обичта на Стефан и Дойна („Кошута“), през греховните искри на страстта към Ранка и жертвената обреченост на Драгота и Косан („Най-вярната стража“), през погубващите пътища на завистта и загубата на любимия („Божура“), поспрели за малко при дядо Руси и неговата почернена радост от почти бленуваната свобода („Юнашки глави“)... Идеи, продължаващи с омайната красота на Женда и разрушаващата сила на ревността на Марин („Постолови воденици“), с цената, която плаща Индже за своя голям грях („Индже“), с тъжната самотност на Стефановата ограбена душа и неслучилата се прошка за майка му („Овчарова жалба“), с притихване пред любовта-благослов на Тиха и Величко и след смъртта („ През чумавото“) и завършващи със обич – слияние на душите, която се случва в магичните светове отвъд смъртта („На Игликина поляна“). Всеки един от героите носи чертите на томителната болка по свобода, на пленителната красота, на поисканата и случилата се прошка, на провидението, което докосва с  пречистваща тъга и смирние... Обичта е притегателният център за Йовковите персонажи – тя е над делника, над видимото, тя битува и след смъртта като слияние на душите и благослов за вечност... Серафично прекрасна, стаена в скритите погледи и откраднатите в тъмното трепети... Греховно изпепеляваща, носеща пареща болка и тласкаща към гибел... Любов – многолика като самата човешка природа... 

          Всеки разказ „рисува“ сложната картина на едно отминало време – време на свобода, на загърбване на традицията и полета на душата, на красива обич и на преливаща страст, на красота и очарование... Красиви са всички в „Старопланински легенди“ – млади, загледани в далечината, търсещи своя път. Мъжете са високи, снажни, с широки плещи, събуждащи възхищение и скрита завист. Но акцентът пада върху женската красота – всяка девойка е изкусително красива, притежаваща самодивски черти – Божи дар, но и прокоба, чудо, но и беда. Точно хубостта е онова чудо, което Йовков описва в детайли, за да превърне делника в празник, да отмие тъмнината в душите...

          И чудният свят на „Старопланиски легенди“ се разтваря в безкрая на хоризонта, героите се прокрадват по Балкана – домът на тяхната безгранична свобода, на тяхната трагична обреченост, на тяхната обич след края, на тяхната безсмъртна красота... Шумят горите – непристъпно диви, вятърът понася песента на кавала и страница след страница се нижат Йовковите слова, рисуващи магия...

 

 



2019-08-30 | Прочетена: 110