„Влакът на сираците“ – Кристина Бейкър Клайн

Разказвачи на книги

Стамен Стоев | 2019-08-30


Една от книгите, които ти разширява мирогледа. Живота на героите оставя следа в подсъзнанието ти и променя възприятията ти. Извисил си духа. Подхождаш с повече разбиране, вникваш в дълбочина и израстваш.

Може би всеки смята, че живота не е достатъчно благосклонен към него, но потопявайки се в сюжета разбираш, че нещата са можели да са и по-трудни. Осъзнаваш, че борбата е част от живота, че пътят не е равен и трябва да подбираш какво да носиш със себе си, за да оцелееш. Или просто, за да намериш сили да продължиш. И че всичко, което ти се случва те изгражда като личност. 

Моли и Вивиан имат сходни съдби, белязани от редица тежки и неприятни моменти. Но зад целия низ от събития може да се види, че не всичко е изгубено. Не всичко е било напразно или случайно. Не винаги имаш контрол над събитията, но винаги можеш да контролираш себе си и да вървиш напред.

Преплитането на две времеви линии винаги ми е допадало. Не само, защото те държи нащрек, но и защото имаш възможността да направиш сравнение на всички социални, икономически и какви ли не други фактори на конкретното време, с което да оцениш условията, в които са живели (или по-скоро борили) героите. Сравнението ти дава някак по-пълна картина. Пътуваш напред-назад из времето и се опитваш да разнищиш всички онези детайли, които са от съдбовно значение, но трудно забележими.

И докато Вивиан упорства да се впусне в съвремието на Моли, то Моли използва възможността да сравни своя свят с този на Вивиан. Отначало без особен интерес, но впоследствие с ентусиазъм надхвърлящ собствените и очаквания.

Книга, която ни представя една брутална и едновременно обикновена действителност. От влаковете за сираци, които са били част от социалната политиката на САЩ в началото на XX век, през тежкия живот на емигрантите, борбата за насъщния, подредения живот и дълбока старост. Поне за Вивиан. При Моли е различно, но и еднакво. Съвременната среда предлага много повече закрила, но също така и типичното отчуждение, проблемите в училище и с авторитетите, желанието за израстване, бунтарството и очакваното бъдеще. Каквото и да е то. 

 

 

 


2019-08-30 | Прочетена: 78