"Успях ли да се сбъдна" - Анна Кръстанова

Критични вибрации

Иван Богданов | 2019-09-13


Успях ли да се сбъдна?

Анна Кръстанова

поезия

издание на Фондация "Буквите"

ISBN: 978-619-154-355-7


Книгата може да бъде закупена от книжарница "Книгите" - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=435

 

Премиери:

18.09.2019 г., 18:30ч., София, НЧ "Николай Хайтов"

25.09/2019 г., 19:00 ч, Сливница, читалище "Съзнание"

 

Няма лошо душата ти да е отворена книга, която всеки може да прочете. Напоследък забелязвам как хората издигат предпазни стени пред себе си, белким скрият същността си. Зазидват чувствата си, заключват поривите си, а всъщност да си открит е най-висшата проява в човешкото общуване. Малцина знаят, обаче, как да владеят подобна сила.

До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност. Това мое предусещане ме водеше напред. Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия. Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане. Наивността също идва от там. Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?  

А то имало. Има. И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа. 

Друг е въпросът, че в резултат на това у мен се зароди и друго, непознато чувство. Подобно на слепец, който тъкмо е прогледнал, виждах всичко сякаш с нови очи. Светът вече нито бе розов, нито сив, а просто различен. Дишам различно, ходя различно, усещам различно. Изведнъж вече нищо не е такова, каквото съм го виждала до сега. Кой би предположил, че това за което така усилено мечтаех, ще се окаже моят най-труден път. И ако го знаех щях ли да се впусна така необмислено и да потъна в собствения си блян или щях да мечтая по-обрано, по-смирено, по-рационално? Когато си млад летиш нависоко, а от там се пада най-лесно. И боли най-много. 

Не мога да кажа със сигурност дали това е хубаво или лошо. Изобщо има ли нещо изцяло добро или изцяло лошо? Всеки сам може да прецени през собствената си призма, да се преоткрие в едно или в няколко, или дори във всички стихотворения, защото това не е просто стихосбирка. 

Това са поетични разкази за пътя на душата – от заблудата през осъзнаването към любовта.


Изведнъж вече нищо не е такова, каквото съм го виждала до сега

 

- Мило дете, малка си още, тепърва ще разбираш много за света около теб. От мен да знаеш, че онзи, който използва човещината ти срещу теб, е най-важният човек в твоя живот, стига обаче да си отвориш очите навреме. Направиш ли го, ще разбереш кои са истински ценните хора за теб и в душата ти ще настъпи мир. Ще започнеш да усещаш лекота. Вместо да ходиш, ще летиш, защото ще си изхвърлила всичкия излишен „товар“ от плещите си.

- А как да се справя с предаденото доверие?

- Ех, мило дете! Сега си мислиш, че никога няма да преживееш това предателство. Тъжно ти е и болно, защото си мислила, че никога няма точно тези хора да те разочароват. Но с времето ще разбереш, че това са временни състояния, причинени от несъстоятелни хора. Тези, които истински държат на теб, ще удрят, ще блъскат, ще плачат, но никога не биха те предали. Те са важни, те са ценни! Всичко друго - с времето си!

 

Наивност

 

Наивната красавица повярва –

омаяха я с безброй лъжи.

Как лесно на красивото се вярва,

щом както искаш, то звучи.

 

Доверието си поднесе в шепи,

раздаваше без жал, навред.

Отвори и душата си за всеки,

като олтар в църква. Без завет!

 

Предадоха сърцето й, което

бе чисто като утринна роса.

На сутринта осъмна без детето,

живяло някога в нейната душа!

 

Истината е, че когато си „научим урока“, ние несъмнено търпим промяна.

И колкото по-съществена е промяната, толкова по-важен е урокът.

 

Пробуждане

 

„За по малко от година научих повече, отколкото за целия си живот до сега. Ама то нали е така – трябва да преживееш, за да научиш.

А понякога от най-тежките преживявания се научават най-добрите уроци.

И се помнят най-дълго…“

 

Един ден когато се събудих,

(всъщност в сън живях, безкрайно дълъг)

оказа се, че себе си изгубих

да гоня сюреалистична хубост,

 

да въздигам напразни илюзии,

да преследвам фалшиви идеали.

Който иска нека ме съди!

Аз уроците съм ги разбрала.

 

Едно такова бурно завихряне, подобно на торнадо, винаги носи след себе си разрушения, отломки, пустота. И подобно като след бедствие можеш да започнеш да подреждаш всичко отначало. И току виж, станало по-хубаво.

 

Мигар, цветята щом ги стъпчат зверски,
увяхват или се пречупват?
В пръстта оставят аромат навеки,
и по-красиви всеки път възкръсват!

 

Дълбокото душевно осъзнаване е нещо много лично. Нещо, което човек, ако има щастието да изпита, бива освободен от всякакви вътрешни борби.

Хей, любов, много се лутах без теб!
Много научих и много видях.
Добре, че се върна. И върна ме мен –
да стана отново, каквато си бях.

Защото една такава любов ще те освободи от собствения ти затвор, позволявайки ти да видиш отвъд видимото и да осъзнаеш, че можеш да обичаш истински само, когато си в хармония със себе си.

 

Любов е когато слънцето дори

някак бледнее пред нечии очи.

И когато дори години да минават

тези очи просто не се забравят!

Истината е, че накрая винаги изгрява слънце и ако имаш късмет може да е по-скоро, отколкото си очаквал. И тогава, дори няма да има значение какъв ще е сезонът, защото светлината в душата е в пъти по-ярка от тази на Слънцето.

Хармонията и мирът вътре в нас, са по-красиви и от най-цъфналата и оживена пролет или дори от една наситена с пъстрота есен.

 

 


2019-09-13 | Прочетена: 331