Оловният войник на думите, който още чака кораб по Перловска река

Прeдстaвяме Ви

Божидара Димова | 2019-10-08


Сашо, напоследък разсъждавам върху лимитирането – животът, любовта, славата, талантът. Май всичко е вкарано в някаква рамка с малко движения встрани?

Аз имам по-различна теория. Според мен най-ценното човешко качество е любопитството. Освен че то е в основата на изграждането на цивилизацията. Не става дума само за географските открития, разбира се. Те са само част от един цялостен процес на откриване или преоткриване на познатия до момента свят. А докато има любопитство, нищо не може да бъде лимитирано. В това число талантът и любовта. Любопитството към близкия човек например е толкова безценно, за сметка на безразличието. Само животът е лимитиран, но може би за щастие. Смисълът е не да бъдеш отглеждан от потомците си на старини, а да ги оставиш да се развиват. 

 

В този смисъл Времето плаши ли те?

Хич! Не е нафукано, не е някакво самодоволство в стил „Булгар, булгар!“. Удовлетворен съм, професионално съм реализиран. Дълго време след мен, ще се пеят думите ми. Имам прекрасно семейство. Детето ми е реализирано – завърши икономика в САЩ, работи в престижна фирма, омъжи се в края на миналата година за приятен младеж. Обикаля света. Засега е посетила 88 държави и иска до 30-тата си година броят им да стане 100. Правим си срещи по света, запалих се да пътувам покрай нея. Посетихме Австралия, Нова Зеландия, Камбоджа, Виетнам, Сингапур, Индонезия, ЮАР, Зимбабве, Ботсвана, Мексико, Хондурас, САЩ, Филипините – диво и красиво. В края на септември се надявам да видим Йордания и Египет, а догодина Кения, Танзания, след това идва ред на Мачу Пикчу. Ние сами организираме пътуванията си с по една раница на гърба и така сме мобилни четиримата с жена ми и зет ми.

 

А у нас пътуваш ли? Връщаш ли се по стари места, където си оставил нещо? Следвал си в Търново, там връщал ли си се? Градът е свързан с една от емблематичните ти песни...

Имам покана от Клуб 7 в Търново да им гостувам със стихосбирката наесен. Като студент се чувствах някак самотен. Често скитах по Царевец и заставах точно под кулата. Сега е много различно и сигурно ще е интересно да се върна по старите места...

 

Малко нехайно отговори на въпроса ми за времето по отношение на теб самия, а вълнува ли те бъдещето на планетата? Ето, откриха вода на Марс. Откриват се нови хоризонти може би?

50 години и повече не е имало голяма война и хората са станали лекомислени. Този консуматорски подход се калцира вече. Отразява се на изкуството, на духа, на взаимоотношенията. Много бързо се изчерпват моделите и няма нещо, което да ги замени. Има повторяемост в развитието на цивилизацията, като се започне от първобитно-общинния строй та досега. Само се скъсяват периодите и не се знае сега какво ще дойде и колко ще трае. Няма предвидимост в посоката. Алчността стана болест. Човек може да изяде една порция и да изпие една бутилка вино, поръчва, трупа и изхвърля. Не ми се вижда морално да се произвеждат коли, които струват стотици хиляди долари, а милиони хора да нямат условия за живот. Развиват от 0 до 100 км за 3 секунди! И какво от това? Ненужна мощ. Какво казваше Сатаната в един американски филм с Ал Пачино – „Суетата е любимият ми грях!!!...“

 

В този променящ се и суетен свят оцелява ли приятелството? Има ли го всъщност или е една от илюзиите, която изчезва с времето и натрупания опит?

Хората с времето се променяме. Дали заради страха от бъдещето, от неудовлетвореност, заради бита, самотата, завистта. Много хора, с които съм бил близък, се променят по начин, който не ми е точен. Виждам една дребнавост, погледът върху нещата отвисоко полека-лека спихва и това е разочароващо. Аз също се променям. Не мога да пробягам същите разстояния, не мога да купонясвам цяла нощ, или както е в стихотворението ми „От другата страна“: 

... И много други работи не можем.

Но точно на това разчитаме –

на тази невъзможна невъзможност, 

която все ни кара да опитваме.

 

Поне със сигурност ще четеш същите приказки, които си чел на дъщеря си, макар и по различен начин на внуците, дай Боже!….

О, сега си давам сметка колко непрочетени приказки са останали за дъщеря ми.... Нещата трябва да се случват навреме. После става непоправимо късно.

 

Ако беше жури и имаше честта да подбереш един стих, създаден на планетата, който да звучи в Космоса, както „Излел е Делю“, какво би избрал? 

Текст от някоя песен на Боб Дилън. Когато разбрах, че получава Нобелова награда за литература, си дадох сметка колко ценна е професията ми. Тя беше неглижирана от страна на Съюза на писателите и на издателите. Гледаха на нас малко иронично. А е толкова отговорна. И много комуникативна. Безброй хора могат да се замислят върху думите, които си написал. Можеш да им дадеш формулата, която всъщност дреме в съзнанието им. Това ме кара да се чувствам много ценен и без страх да гледам на бъдещето, защото съм направил уникални фотографии на времето, хората и чувствата. Важно е да правиш хората щастливи, да ги караш да се замислят, да възпитаваш по един достъпен начин.

 

Винаги питат как се случва мигът на написването, защото е магическо това, което става между човека и думите, а ти го определяш като вид „фотография на времето“...

Аз съм сетивен, като оголен нерв. Нещо ме провокира – реплика, история, чувство, нечии обувки, нечии тъжни очи, нараненост, неща, които и на мен са се случвали. И е за хора със същата чувствителност. Иначе е все едно да обясняваш на далтонист какви са нюансите на цветовете. Когато написах текста за песента „Любовта, без която не можем“, бях в казармата. Група „Тангра” дойдоха да я изпеят в поделението безплатно, а в замяна мен щеше да ме очаква отпуск... Войниците бяха облечени с онези куртки-въшкарници от едно време и в един момент всички ги съблякоха и голи до кръста запяха припева на песента. Аз го бях преживял, преживяваха го и те. Тогава разбрах, че това ще е моята професия! Ще вълнувам хората! Ще разказвам истории. Ако попитаме, три поколения българи могат да цитират думите ми. И това ме кара да се чувствам истински щастлив и удовлетворен. 

Остани какъвто си, „...последната ръка – ръка на Бога е!“....

 

obache.bg, 07.08.2018г.



2019-10-08 | Прочетена: 309