Сивият град: Преплитане на реалности - Калина Иванова

Разказвачи на книги

Лора Младенова | 2019-10-20


Премиери:

13.11.2019, 17:30, Шумен, РБ "Стоян Чилингиров"

15.11.2019, 18:00, Варна, Арт салон, Радио Варна

20.11.2019, 17:00 Силистра, РБ "Партений Павлович"

04.12.2019, 18:00, Русе, РБ "Любен Каравелов"

 

Предварителна поръчка на книгата и безплатни откъси - тук

 

Радослав води забързан и самотен живот в динамичен голям град. Ползата от работата на две места, между които се надпреварва с времето, се състои във възможността да си осигури пълна материална свобода. Свобода да плати наема си, да поръча онлайн късна вечеря и да ѝ се наслади с бутилка вино в уединението на собствената си компания. Жените около него идват и си отиват подобно на удобствата в бързото хранене. В решенията си той залага на лекота и сигурност и избягва перспективата на задълбочените размисли  или дългосрочните планове. Звучи стряскащо познато, нали? 

В една друга действителност всяка крачка на Анаис и още безчет сходни момичета с еднакво подстригани коси се наблюдава от безликото и безименно управление на Сивия град. За тях и за останалите жители на града са полагани ежедневни грижи – да бъдат заситени с безвкусни хранителни блокчета, да бъдат настанени в типизирани общи помещения, да се борят за дребни привилегии чрез преки постижения и спортни отличия, да се научат да превключват между различни видове конвейерна трудова заетост, за да съумеят  да са съвършено заменими. Парниковият ефект в синтетичното населено място препятства растителността и новия живот и постепенно, но сигурно води до трайно покачване на температурите на въздуха и натрупвания на стаено статично напрежение между атмосферните пластове в социалната среда на града. Неговите обитатели не помнят откъде са дошли и защо са там, а изглежда и че това не ги интересува. Зад преките му ръководители стоят сенките на друга недостъпна власт, която никога не бива назована. Предпочитано е жителите на града да не разсъждават много-много и да не задават въпроси. Звучи стряскащо познато, нали? 

В тежкия въздух на романа сивата мъгла носи бремето на надвиснала опасност, оранжевата мъгла означава непосредствен риск от преплитане на сюжетите в двете успоредно съществуващи реалности. В една такава оранжева мъгла пътищата на героите се пресичат. Парче по парче те започват да сглобяват пъзела от причини за нелогичните си общи спомени и живи сънища, от изкуствено потисканата си сетивност, от смътните усещания за липса, с които са живели дотогава. Идва време за Радослав да погледне отвъд темпоралните измерения на работното време, а за Анаис да потърси логиката зад съществуването по строен график и да се бори отнетите ѝ до момента осезания, усещания и избори. 

Интимните чувства и в двете паралелни линии се зараждат рязко, нелогично, идеалистично и по детски наивно дотолкова, че читателят, пред своя собствен студен екран, в своя собствен сюжет, в своя сив град, ще си каже „Да, бе, да, то точно така става.“ А всъщност не е ли любовта такава?

Също като своите герои сюжетът на книгата води битка с времето и прескача от пространство в пространство. Говори за отнетата свобода и за свободата, която си отнемаш сам. Ако четеш между редовете, ще забележиш, че разликата между двете не е твърде голяма, а възвръщането им лежи единствено в ръцете на техния притежател. Също както е, когато четеш между собствените си редове. 

„Страх ме е да не заспя отново след толкова години сън. А и знам колко лесно е това да стане. Човек предпочита да прекара живота си в сън, защото ако приеме будността, ще трябва да приеме с нея и ред други неща. И най-вече отговорността за собствения си живот.“, ще каже един ден Анаис. Трудно ще е да си признаем колко сме съгласни. 

„Сивият град“ е първи роман от поредицата на Калина Иванова. Той любезно напомня, че ако се налага да избираш между две погрешно зададени реалности, можеш да си начертаеш трета. Неговият отворен финал оставя пространство оттук до хоризонта – и за продължение, и за въображение. 



2019-10-20 | Прочетена: 252