Целуни ме, моля те, целуни ме (Страсти в Бургас) - Даниела Емандиева

Даниела Емандиева | 2019-10-22


Библиотека "Съвременни български любовни романи"

"Целуни ме, моля те, целуни ме (Страсти в Бургас)"

Даниела Емандиева

 

Тази вечер, Виктория за пръв път от доста време насам забеляза, че привлича мъжките погледи върху себе си. Прогледна и осъзна, че никак не е за изхвърляне. Дори таксиметровият шофьор, мъж на възрастта на баща ѝ, не успя да откъсне очи от огледалото за обратно виждане. 

Докато пътуваше към мястото, където приятелката ѝ щеше да отпразнува рождения си ден със запомнящо се парти, установи колко много неща беше пропуснала, изолирайки се от света. В центъра на града бяха построили нов търговски център, чиито светлини сега проблясваха в тъмнината, рекламирайки съществуването си. Също така бяха направили ремонт на булеварда, по който пътуваха в момента. Някогашните ями, които зееха в асфалта, причинявайки щети и главоболия на шофьорите, бяха заменени с чисто нов асфалт и в този момент ѝ се струваше, че се движи по магистрала.

– Кога ремонтираха този участък? – попита шофьора тя.

Той срещна погледа ѝ в огледалото и отвърна:

– Госпожицата явно дълго е отсъствала от града? Направиха го още преди четири месеца.

– Не съм минавала отдавна оттук... – смутено отвърна Вики. 

Колко време беше пропуснала, докато страдаше изолирана от света в дома си? 

Когато след около десет минути таксито спря пред ресторанта, тя плати сметката, пожела на шофьора лека и доходна смяна и слезе от автомобила. Издърпа надолу миниатюрната си рокличка, приглади с ръце гъстата си коса, която тази вечер умишлено остави да пада свободно върху раменете си и влезе в заведението, което беше едно от най-оборотните в града. Още с прекрачването на прага, се почувства като Анджелина Джоли – мъжете останаха с увиснали ченета, а жените я изгледаха с неприкрита злоба и завист. Някак си придоби самочувствието, което ѝ липсваше.

Мария забеляза приятелката си и усмивка озари красивото ѝ лице. Затича се към Виктория и увисна на врата ѝ.

– Знаех, че няма да ме оставиш сама в този важен за мен ден! Между другото, изглеждаш като холивудска актриса. Забелязах как се побутваха момчетата на масата до нас, когато те видяха. – закачливо ѝ подметна тя.

– Не преувеличавай! – усмихна ѝ се Виктория и се изчерви.

– Да вървим – хвана я за ръката Мария и я поведе към масата, която се намираше в дъното на ресторанта. – Искам да те запозная с един приятел на Иван.

Виктория замръзна на мястото си и пусна ръката на Мария. Впи големите си изразителни очи в нея и размаха пръст пред лицето ѝ.

– Да не си посмяла да го направиш! Затова ли толкова държеше да дойда? Виж, Мим, все още не съм готова за любовни приключения! – Възмутителната нотка в гласа ѝ беше започнала да изчезва и сега в него се долавяше молба.

– Много е готин! – продължаваше да не взема под внимание заканите и молбите на приятелката си. – Живее и работи в София. Ще го харесаш.

– Едва ли... – млъкна тя, защото почти бяха стигнали до масата. – Добър вечер на всички! – поздрави компанията тя. Познаваше присъстващите, с изключение на красивия висок мъж, които беше впил очи в нея и не спираше да я гледа. Вероятно това беше въпросният приятел на Иван, за когото ѝ спомена Мария.

– Запознайте се! – каза приятелката ѝ. – Това е Александър.

– Приятно ми е – пое подадената към нея за поздрав ръка тя и сякаш електрически ток премина през тялото ѝ. – Аз съм Виктория – изрече с треперещ от вълнение глас.

– Александър – усмихна ѝ се той и несъзнателно задържа ръката ѝ в своята. Беше пленен от прелестното създание, което стоеше пред него и не можеше да откъсне очи от лицето ѝ. За първи път от доста време насам виждаше момиче, което да се държи естествено и да притежава неподправена красота. В ежедневието беше обграден от посредствени жени с напомпани гърди и устни, и с един тон фон дьо тен по лицето.

За един продължителен миг времето спря. Гледаха се безмълвно и никой от двамата не можеше да откъсне поглед от другия. Сърцата и на двамата биеха лудо, усетили спойката помежду си 

– Седни ето тук, Вики – разчупи момента Мария, сочейки ѝ стола срещу Александър. – Какво ще пиеш?

– Минерална вода – без да се замисля отвърна приятелката ѝ, макар да ѝ се стори, че след това шеметно запознанство, което беше накарало всяка част от тялото ѝ да реагира на визуалния и физически контакт с този готин мъж, едно малко щеше да я накара да се отпусне и да придобие по-спокоен външен вид. Може би сега изглеждаше като влюбена тийнейджърка.

– Шегуваш се.

– Мим, не ми се пие алкохол, наистина искам вода – оправда се за решението си Вики.

– Ааа, не може така. Ще ти поръчам чаша бяло вино – настоя рожденичката.

– Наистина не искам.

– Не приемам отказ днес! – вирна брадичка Мария, давайки ѝ да разбере, че няма да се откаже от намерението си.

Вики въздъхна примирено и се отказа да спори с нея. След няколко минути, когато сервитьорът донесе питието ѝ, Виктория взе чашата си, изправи се и вдигна тост в нейна чест. 

– Наздраве, скъпа моя! Пожелавам ти цялото щастие на света! Бъди здрава и много щастлива! Чувствам се благословена, че имам такъв верен приятел в живота си, на който мога да споделя всичко без да се притеснявам! Благодаря ти, че ме подкрепяш и всеки път си до мен, готова да предложиш рамо, на което да поплача! Обичам те и винаги ще те обичам!

Прочувствената реч на Виктория беше предизвикала сълзи в очите на приятелката ѝ. Мария я прегърна силно и я целуна по бузата.

– И аз ужасно много те обичам, скъпа! – с разтреперан от вълнение глас ѝ отвърна тя. Чукна чашата си в нейната и след това го направи с всеки от гостите си поотделно.

Александър също се беше развълнувал, но за разлика от Мими, в неговите очи нямаше сълзи, а обожание и възхита. Гледаше нежното създание срещу себе си и не можеше да си обясни как такова скромно и привлекателно момиче може да е само. Приятелят ѝ трябва да е бил много глупав, за да се откаже от присъствието на такъв стойностен човек в живота си! В днешно време такива жени бяха рядкост и малко бяха късметлиите, които можеха да се радват на вниманието на интелигентна и естествено красива жена.

Виктория беше щастлива, че е сред хора и се чувстваше страхотно. За първи път от една година насам се забавляваше и смееше толкова. Беше забравила за раздялата си с Валентин, а мислите ѝ бяха заети с мъжа, който седеше срещу нея и не спираше да се взира в очите ѝ и да се усмихва. Харесваше неговата широка усмивка. Костваше ѝ голямо усилие да откъсне очи от красивото му лице и да се съсредоточи над веселите истории, които Иван, гаджето на приятелката ѝ, разказваше. Беше душата на компанията и в негово присъствие беше невъзможно да останеш сериозен и да не се смееш.

Иван бе симпатично русоляво момче, което обичаше да прекарва малкото си свободно време във фитнес залата, където и се запозна с Мария. По онова време тя също ходеше в тази зала. В началото започнаха да се виждат просто като приятели, но с течение на времето се влюбиха и заживяха заедно. Бяха заедно от три години и бе въпрос на време да преминат под венчилото.

В момента разказваше поредната весела история и Вики с удоволствие я слушаше, но някак не успяваше да вникне в нея, защото зяпаше замечтано в Александър, отпивайки от чашата с бяло сухо вино. И ако в началото не искаше да пие алкохол, сега вече допиваше втората си чаша и съзнанието ѝ беше започнало да се замъглява. Когато погледите им се срещнеха и двамата се изчервяваха и извръщаха очи, но само след миг пак впиваха очи един в друг. Имаше някаква сила, която ги дърпаше един към друг. Вики се наслаждаваше на красивото му лице, обрамчено от катраненочерна коса, стърчаща нагоре като иглички. По нищо не приличаше на Валентин. Двамата бяха напълно различни. Чипият нос на Александър, му придаваше детски вид, но леко наболата брада ѝ подсказваше, че срещу нея стои уникален по рода си екземпляр на мъжкото общество. Кожата на лицето му беше придобила златист загар, а устните му бяха големи и сочни. Вероятно тренираше нещо, защото мускулите на гърдите му бяха релефни и се очертаваха под светлосинята тениска със спортна яка, с която беше облечен. Имаше добре оформени бицепси и широки рамене.

Докато го изучаваше обстойно, от уредбата зазвуча любимата ѝ песен и тя се усмихна щастливо. Тя хвана Мария за ръка и я поведе към дансинга. Александър ги съпроводи дотам с поглед, като попиваше всяко движение на Виктория. Малката ѝ черна рокличка се беше вдигнала нагоре и заплашваше да изложи на показ малкото ѝ стегнато дупе. Дългите ѝ бедра, започващи сякаш от врата, се поклащаха в ритъма на песента, а лъчезарната ѝ усмивка беше в състояние да накара всеки мъж в ресторанта да се влюби в нея. Белите ѝ зъби се подаваха през сочните устни с леко розов оттенък, а трапчинките на бузите ѝ придаваха на, и без това красивото ѝ лице, още по-сладко изражение.

Александър така се беше отнесъл, че когато Иван го потупа по рамото подскочи.

– Красива е нали? – намигна му заговорнически той.

– Не, не е красива, тя просто е божествена! – въздъхна шумно Алекс и продължи. – Приятелят ѝ трябва да е бил голям глупак, за да я изостави. Не знам колко трябва да си ненормален, че да се лишиш, и то доброволно, от присъствието на такова бижу в живота си!

– Тук ми намирисва на любов... – пошегува се с него Иван.

Александър се смути и лека червенина премина по лицето му, защото той наистина се чувстваше силно привлечен от Виктория. За първи път изпитваше подобно чувство към жена и се чувстваше странно. Беше като омагьосан. Сърцето му биеше лудо и заплашваше да изскочи навън. Не бяха малко жените, които бяха минали през леглото му, но нито една от тях не го беше карала да се чувства влюбен още на първа среща. Дори момичето, с което живя две години и половина, и за което мислеше, че ще се ожени. Ако някой до вчера му беше казал, че любовта от пръв поглед е възможна, щеше най-безапелационно да му се изсмее в лицето и да го обяви за луд! В момента лудият беше той... Беше луд по Виктория! 

Любимата песен на Вики свърши и от колоните на уредбата зазвуча нежна балада. Мария хвана под ръка приятелката си и двете се отправиха към масата.

Иван подшушна нещо в ухото на Александър и пресрещна момичетата.

– Ще ме удостоите ли с честта да танцувам с Вас, прекрасна госпожице? – направи реверанс пред Мария и я поведе обратно към дансинга, а Вики продължи по пътя си.

Алекс изтупа някаква несъществуваща прашинка от рамото си, изправи се и застана на пътя на Виктория.

– Мога ли да те поканя на един танц? – пусна в действие чаровната си усмивка и подаде ръка на Вики. Тя сложи треперещата си от вълнение ръка в неговата и последваха Мария и Иван. 

Александър притисна длан малко над тънката ѝ талия. Допирът му предизвика в нея отново онова високо напрежение, което изпита, когато се запознаваха в началото на вечерта и по тялото ѝ премина сладка тръпка. Не можеше да си обясни защо тялото ѝ реагира по такъв първичен начин. Определено се случваше нещо необяснимо за нея.


Книгагата можете да поръчате оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=460

2019-10-22 | Прочетена: 170